НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ЕДНО НЕОБИКНОВЕНО СПИСАНИЕ

Талантливият белетрист и литератор Георги Гроздев вече трета година издава своето чудесно творение, списанието "Литературни Балкани", своеобразно продължение на подхванатото от него с внушителната му "Балканска библиотека", в която се появиха творения на Иво Андрич и Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис и Мирослав Кърлежа и много други първомайстори на балканската проза. Център в първа книжка за 2005 г. е новата македонска поезия и проза, която най-после читателите ни ще могат да открият без фалшиви патриотарски съображения и комплекси. Но особено в този немалък том ме развълнуваха два текста. Единият е есето на Георги Гроздев за Йордан Радичков, озаглавено "Литературен чифлик", а другият е голямото му последно интервю с непрежалимия ни класик на изящното слово Ивайло Петров. Преди няколко месеца четох с увлечение романа на Гроздев "Плячка", един от най-добрите анималистични текстове в съвременната ни проза, своеобразно продължение на търсенията на автора на "Свирепо настроение" и "Привързаният балон". Никога няма да забра вя съвършените писания на Радичков за мъртвите му приятели Емилиян Станев и Григор Вачков. Ето че сега Гроздев е постигнал за самия него подобен реквием, в който господарят на тен-ците и верблюдите възкръсва, за да ни прелее от духовната си сила. Завръща се от погълналото го небитие и създателят на "Хайка за вълци", за да се усмихне лукаво и да отсече: "Няма народ с лош характер, лоши са условията, при които живее." Списания като "Литературни Балкани" активно съдействат тези условия най-после да се променят ако не в материален, то поне в духовен порядък.

Сп. „Литературни Балкани", книжка 1 за 2005 г. София, изд. „Балкани".