Здравка Михайлова - преводач от гръцки - премиера на поредица „Балканска библиотека”, 16 май 2006 г., книжарница „Хеликон”, София.

Ваши Превъзходителства, дами и господа, драги колеги и приятели на балканската литература,

Най-напред бих искала да поздравя Георги Гроздев за начинанието да започне издаването на поредицата “Балканска библиотека” и да го поддържа последователно вече трета година. Това е инициатива, която успешно се стреми към разчупването на установения калъп, според който балканските литератури, писани на “малко разпространени езици”, обикновено започват пътуването си една към друга с паспорта на някой от “големите”, условно казано, европейски езици, тоест трябва първо да бъдат преведени и да получат признание и популярност в някоя от големите европейски държави като Франция, Англия, Германия. Чрез екипа си от преводачи-професионалисти, които системно следят развитията и феномените в балканските литератури с тази литературна поредица издателство “Балкани” прехвърля директен мост от езиците на нашите съседи към българската читателска публика, като разбира се от нея не липсват имената и на тримата световноизвестни и най-много превеждани балкански автори, нобелистите Иво Андрич, Георгиос Сеферис и Одисеас Елитис. Затова и стартът на поредицата беше висок и залогът за качествата на всяка следваща представяна книга - голям. След представянето на поезията на двамата гръцки лауреати на Нобелова награда в превод на Ст. Гечев и първата среща на читателите с подбор от тяхната есеистика в изданията “Езикът и чудовището” и “Тялото на лятото” последва и една от творбите на не толкова познатия у нас Янис Рицос от по-късния период на неговото творчество - поетично-философските фрагменти в проза “Ариостос Внимателния разказва мигове от живота и съня си”, част от по-обхватна поредица със заглавие “Иконостас на анонимни светци”.
Няма четящ българин, който да не е запознат с четирите най-популярни в България имена на гръцки поети от двайсети век - Кавафис, Елитис, Сеферис и Рицос, които по обясними причини са и най-много преиздавани у нас. Но “Балканска библиотека” не върви само по утъпкания и лесен път - тя даде възможност да бъдат чути на български гласовете и на други гръцки автори като Измини Капандаи с историческия роман “Седем пъти пръстенът” и Андреас Стайкос с напомнящия театрален фарс роман на кулинарната еротика “Опасно готварство”, автори, които макар и популярни в Гърция и в чужбина (Стайкос е преведен на повече от 20 езика), не са превеждани у нас досега. Картината на съвременната литература в гръкоезичния свят бе допълнена с романа на кипърския автор Христос Хадзипапас “В окото на змията”. Това е избор, от една страна, разширяващ читателския кръгозор към съвременната гръцка литература, която има добри традиции на системно представяне в превод на български от шейсетте години насам, но същевременно криещ и по-голям издателски риск и отговорност за подходящия подбор на заглавията. Пожелавам на издателство “Балкани” да продължава все така с добър литературен вкус да прави достояние на българските читатели многоликата панорама на все още не особено познатата у нас и заслужаваща системно представяне и прочит балканска книжнина.