Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била българската книга за Вас?

Баща ми беше инвалид от войната, по професия книжар в град Сливен. От дете му помагах в работата. На него дължа всичко.

Кои са книгите, които са Ви дали най-много, и кои са тези, от които Вие сте взел повече, отколкото сте предполагал, че е възможно?

Като читател най-щастлив съм се чувствал с Елин Пелин.

Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките и по-далечни години?

Лоша. А утре по-отчайваща.

Културната криза днес има причини, признаци, но и някакъв лек, който по принцип е универсален. Не убягва ли от погледа тъкмо българската специфика на този лек?

Политиците лъжат, крадците ограбват, бандитите убиват, приятелите изменят, синовете забравят... На кого да вярваш?

Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. Имате ли за себе си съзнателно обяснение за всичко, което сте творил ­ нали освен на волята творчеството е и продукт на инстинкта на художника, на неговата загадъчна и тайнствена същност, която той дешифрира с текстовете си само донякъде пред читателя?

Тайните си остават само за авторите. Ако всеки читател можеше да ги открива, колко му е да стане писател.

Кое през годините Ви е давало най-голямо упование и надежда?

Всичко излезе лъжа, която ме е подвеждала.

Как си представяте България в края на следващия XXI век? Какво е за Вас Времето?

Тъжно ми е за нея. И за всичко изобщо.

Изминалите сто години ­ с какво най-много тежат (като създадени ценности) и ни тежат (като тегоба)?

Оформянето в съзнанието ни на Четвъртата власт, имунната защита на Свободата. Но тук ние сме само село "Долно Ески-Мосово".

Оптимист или песимист сте за съдбата на Балканите и човечеството и защо?

С война шега не бива - там се убива.

С коя своя особеност можете да се пошегувате публично и често ли го правите?

Целият ми живот беше една подигравка със самия себе си.

Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрал, ако трябва да избирате днес? А преди тридесет години?

Торба злато и книга? Пред подобна дилема ще ме изправят само когато и златото, и книгата са фалшиви.

Мислите ли, че в новите времена могат да изкласят нови имена, когато пътят до читателите е труден и неясен? Опитът Ви от Вашето собствено публично утвърждаване може ли с нещо да бъде полезен днес? Как и колко лесно Ви признаха?

Моето утвърждаване е толкова, колкото магаре на сватба.

Бихте ли посочил Вашата лична антология или колекция от имена, майстори на прозата, които цените най-вече ­ от българската и световната, включително балканската литература?

Бъдете спокойни, няма да се включа в нея.

Книги от автора: