“В окото на змията” Христос Хаджипапас
Роман. Превод Драгомира Вълчева
Първо издание. Кипърска. Цена 15 лв. 304 стр.
Излязла от печат 2003

ISBN 954-8353-70-9


Писателят съумява да пресъздаде съвременната кипърска история, „…обществено-политическите фундаменти на страната“... Мисля, че поводът беше университетът, който тъкмо беше отворил врати, и някои вече посягаха на него. Не бил достатъчно „гръцки“ – това ги глождеше! Същевременно самите те получаваха едва ли не изпразване, когато успяваха да осигурят на децата си място в английски или американски университети, и впоследствие налагаха господството на последните в ущърб на гръцките. Англоядите внезапно се превръщаха в англофили и обратното. Ах, вие, лицемери и фарисеи! Имаше предвид „комплексираното поколение“ на 55-а. Достойните загинаха, каза той с необходимите хиперболи – няма нужда да споменавам колко е трудно да разбереш кога един психиатър се шегува и кога е сериозен. Оцелелите изпиха кръвта на загиналите! Представи си сега ордите от селянчета, които един ден попадат в Атина на 60-е, повечето от тях абсолютни голтаци, но тъй като са дошли отдалече, значи, че са по-добри от другите, и се затварят в черупките си от страх, че някой местен може да им свие цигарите „Вирджиния“. Говорят на език, който разбират само майките им, аполитични са до безобразие, с единствен постамент – засиялата от национално величие епопея...“

***

Романът на Хаджипапас представя – и като сюжетна драматургия, и като стилова експресивност – едно по-драматично, бих го нарекъл дори трагедийно – възприятие на човека и историята, на историята на човека и човека в историята. На равнището на сюжета в романа на Хаджипапас виждаме как и индивидуалната човешка съдба и интерперсоналните отношения са просто разкъсвани – дори в дори чисто телесен аспект – от историята. На литературно-историческо равнище пък виждаме (дори в превод) изстрадания преход от един традиционен реализъм към онова, което не много прецизно наричаме днес постмодернизъм. Но за мен най-интересното в романа бе да разчитам “кипърското” като “балканско”. При това в оня мъчителен гърч, който бяхме свидетели през втората половина на ХХ век. Стори ми се дори, че Кипър през 50-те и 60-те години е бил нещо като пророческа репетиция за случилото се на континенталните Балкани (и особено в бивша Югославия) през последното десетилетие на ХХ век. Не като историческа конкретика, а като балканска философия на историята, видяна на екрана на човешките съдби.

Светлозар Игов