Неканени мисли

Достоверни или фалшиви?
Георги Гроздев

Темелите на Европа, към която сме се запътили с гърбицата си на лумпени от соца и постсоца не са изградени от скорострелно създавани и още по-скорострелно забравяни кумири, както е днес в родната България. Масовият случай сме на хора без собственост или почти без собственост, затова сме и твърде бедни, за да бъдем икономически самостоятелни и независими.Затова сме крайни и страхливи, с промити мозъци, неустойчиви. Затова и Преходът се провали за мнозинството и успя за точно определен кръг като се допуснаха и почти случайни изключения. Пробитата шапка на демокрацията едва скрива вече срамотиите на една социална и духовна оргия, дезодорирана с все по-примитивна демагогия на медийното и обществено канибалство. В епохата на плячката, на един примитивен и озъбен капитализъм, едно добре въоръжено, но страхливо, криминално малцинство охранява открадното и ни говори за цивилизованост. Идат нови кохорти продавачи на светло бъдеще – най-добрият бизнес във всички времена.

Във вълната на общия хаос, агресивно невежество и още по –първосигнална еуфория, на лидеромания и наградомания, на смешния отвън местен гигантизъм, трудно можем да забележим достоверните личности и достоверните ценности, които съществуват и винаги са съществували у нас. С упорито постоянство тяхната достоверност винаги е била далеч от слугинажа на конюнктурата и прислугвавето на статуквото, далеч от търченето подир властта за хапка привилегии. По правило истинският талант е бил при достойната, изстрадана бедност, при човешкото достойнство, професионална чест и гордост.
Истинските ни творци по правило са далеч от светското охолство и самохвалство, където редовно присъстват на подиуми, президиуми и сцени именно фалшификатите. Тъй както няма да видите нито една пчела да спре да сбира мед, за да прави пресконференция , на която сама да се потупва по рамото, колко е велика и гениална. И няма да я видите даже да се самоинтервюира по въпроса за опрашването. Това няма да ви попречи да търсите нейния мед и да помните нейното жило.
За призрачната самотност и изолираност на малобройните, но стойностни български творци, не само в сферата на литературата, за тяхната прокоба в блатото на полуинтелигентното мнозинство, готово да служи на всяка кауза за лична изгода, за многобройната армия на полуграмотни политици и държавни служители/ небивало бюрократично мнозинство особено в последно време/, дето обаче държат и ножа и хляба, писа и писателят Георги Марков – единствената жертва сред интелектуалците, чието убийство не е разкрито официално и досега. За гоненето на постното дробче говорят известни творци още от 30-те, 50 те, 80 те, а и от най-последните години. Техният глас е загърбван и забравян днес, защото те изглежда говорят на бъдещия, а не сегашен, български културен елит, тъй като сегашен като че ли няма. Десетилетия този тъй наречен елит е в дълг към страната и народа си, но в приятелски отношения с всяка власт. Твърде елементарна битова топография и гибелна за призваните.
Не ви ли стряска мисълта колко лесно днес се забравя, че именно през 1944 българския път към Европа бе спрян, че беше прегазен не само Никола Петков, но и идеализма на редица борци за свобода, че бяха приласкани, унищожени и фалшифицирани с кадифени ръкавици толкова таланти. И всичко това, за да бъде официализирана със сила една голяма Лъжа, която имаше нужда от раболепието и страха десетилетия наред. Единици бяха и са онези, които и тогава, и днес остават при Истината като социална и естетическа категория. И тогава , и сега това не се осребрява.И тогава и сега това не се тиражира, защото “публиката не го търси” – според магическата модерна формула на откровения духовен упадък, на който сме свидетели.