ГЕОРГИ ГРОЗДЕВ в разговор с водещата на предаването
“Закуска на тревата” СВЕТЛАНА ДИЧЕВА – 11 март 2006 г,
програма “Хоризонт”, Българско Национално Радио

- Наш гост е писателят и издателят Георги Гроздев, ще говорим за поредицата “Балканска библиотека” на издателство “Балкани”, което впрочем става на 15 години. Така че честито !
- Благодаря ви!
- Мисля, че е много съществено от тук, от националното студио да се говори за общуване между балканските писатели, между балканските народи, защото ние като че ли наистина повече познаваме западните автори, а себе си не познаваме, нашия си регион не познаваме. Чрез “Балканска Библиотека” става разчупване на тази матрица на самозатварянето.
- Библиотеката е без прецедент в нашата литературна и културна история и го казвам не за да хваля себе си, тъй като тя е резултат от професионализма на много хора и ако има време мога да спомена някои от тях. Всъщност с тази наша балканска диря или пътечка ние се опитваме да заобиколим онези лъжи и митове за домашна употреба, които мързеливо лежат на пътя ни към бъдното, на пътя на децата ни, на пътя на децата на нашите деца.
- Кой е най-грубия и най-отвратителен мит?
- Той е концентриран в националната себичност, която съществува не само в балканските страни. Във всяка балканска столица има представители на тази теза. И казано шеговито се изразява в това, че първата маймуна е била българин, турчин, сърбин, грък, македонец и така нататък. Това е най-примитивното ниво, което обаче действа автоматично на психиката на част от масовата публика.
- Къде е границата между здравословния, логичен и конструктивен патриотизъм и деструктивния национализъм?
- Всеки сам за себе си намира тази граница и тя може да бъде открита, когато се сравняваме със съседните народи, със съседите си в собствената си страна, с колегите си и имаме чувство за самокритичност.
- Струва ми се , че става все по-необходимо да се говори за задължението на интелектуалният елит на страната да се противопостави на истерията на омразата срещу другия и другостта. Нещо, което за съжаление навлиза в политическия ни живот и то като атакува едно твърде инстинктивно, примитивно ниво на част от българската аудитория.
- Това е така, но аз не виждам някой да се е противопоставил сериозно от така наречения “интелектуален елит” у нас. В смисъл, че в много масови и големи медии, печатни, включително и електронни, изключвам вашата медия, тази истерия всъщност получава рамо, получава подкрепа – директна или индиректна. Това идва да ми подскаже, че ние сме във вихъра на епохата на плячката и всички средства към властта са позволени. Вратата за политическите авантюристи и парвенюта, за полуинтелигентите в политиката за кой ли път отново се отваря широко с една единствената цел – плячка на всяка цена!
- Всичко това звучи много странно на фона на нашите европейски амбиции и онзи естествен фундамент, преди всичко морален, на толерантността, на който стъпва Европа на практика.
- Ето нашите аргументи като издателство “Балкани” в полза на дилога, сътрудничеството, взаимната толерантност. Намирам ги и в писмата, които получих наскоро, например от световно известната поетеса и писателка Ана Бландиана. Аз съм ви ги предоставил, публикуваме ги в списание “Литературни Балкани” в рубриката “Обратна връзка”. След излизането на новите 10 книги от “Балканска Библиотека” пристигнаха отзиви от самите автори, както и от различни медии от съответните страни. Ето – Белград, Горан Петрович, Ана Бландиана - Букурещ, Драги Михайловски от Скопие, Йеврем Бъркович от Черна гора, от Загреб – Миро Гавран, от Атина – Измини Капандаи, да не изреждам всички. Това са хора, които имат авторитет не само в собствената си страна, но и в Европа и по света. В новия брой на списанието участва, понеже отделяме специално място на новата хърватска поезия, проза, драма, хърватският посланик г-н Дражен Цолич. Той по професия е журналист.
- Да, посланик Цолич казва - тази идея и тази библиотека получиха всички похвали от най-изтъкнати имена от Югоизточна Европа, от такива авторитетни чуждестранни специалисти, каквито са критиците на лондонския “Таймс”... И така нататък, и така нататък. Да, това звучи прекрасно, стига българската публика да посегне към тези балкански книги, издадени от вас, за да започне да опознава и себе си, българските и балкански автори, за да отмрат постепенно митовете на омразата.
- Не е много остроумно да се втълпява на публиката и особено на по-младата, че живеем в някаква обсадена крепост и някакви врагове непрекъснато ни нападат, вместо да говорим за собствените си недостатъци. Увисват ни на врата и искат да ни спасяват. Започват да се търсят и предатели. Използва се естественото чувство на страх, както и предразсъдъците. Непрекъснато сме връщани във фризера на историята, вместо да гледаме напред.
Нашият дълг към бъдещето, това е убеждението ми, е много по-голям от този към миналото.
В публичната територия, за която вие отворихте дума, се срещаме с аргументи от миналото, живеем в миналото и накрая тези хора и тези играчи в това културно поле, остават във фризера на история. Треската от преохлаждането друса обществото ни не само в последните години. То е нещо характерно за българската, а и за балканската народопсихология.
Впрочем и за това става дума в “Литературни Балкани”, където препечатваме есе от известния историк професор Петър Мутафчиев - “ За културната криза у нас”, публикувано още през декември 1935 г. Преди 70 години се говори за неща, които се случват и днес, за нихилизма, за отрицанието, което бързо ни залива...
- Означава ли това, че културната криза е перманентна?
- Това показва, за съжаление, че нашата културна среда не е преодоляла най-големия проблем, който има от Освобождението ни, от създаването на Третата Българска държава. А той е – количественото доминиране на полуинтелигенцията във всички среди на обществения живот, включително и в политиката. Тъй като политиката също е високо интелектуална дейност...
- Така ли? / смях в студиото/
- ... и когато мисленето не е на високо ниво, аргументите слизат на нивото на “Кой е бил първата маймуна на Балканите?”
- Благодаря ви!