На първо място: завидях на автора за заглавието, което изразява много. Наистина, този автор минава покрай избраните от него случки (не събития, слава Богу!) и герои. И ги гледа с добро око. Макар да не извежда отношението си чрез отчетлива поанта, те ми звучат морализаторски ­ в такова определение не виждам нищо лошо, на нашето време действително липсва морал.
Книгата на Георги Гроздев е балканска. Без скоби казано. Днес Балканите не са онова, което бяха. За първи път от десетилетия насам, когато всеки съсед беше враг под номер, ние се опитваме да опознаем тези съседи, техния манталитет и стереотип, не на последно място ­ представите им за нас. Важно е, защото от това зависи много, особено в преспектива. Тъй или иначе, други съседи не ни се очертават. В такава светлина "Снощи минах" носи и познавателен заряд.
Именно като контрапункт на "Съобщение на печата" звучат разказите за изселилите се български турци, подчертано "Адиле" и "Реджеб" ­ лъх на човещина, напук на жестоките неотдавнашни събития у нас. Дали си даваме сметка, че ни интересува съдбата на изселниците от България?
Въпрос на гузна съвест, види се.
Колкото и странно, най-слабо сме си представяли братята македонци, трайно и враждебно двустранно неведение. Без патос и афект, без демонстративен патриотизъм Георги Гроздев очертава не само драми, но и трагедии, предизвиквани от границите и тяхното нееднократно прерисуване върху картата. Граници, пътища, мостове ­ три реалии, които авторът обговаря с художествени, но пестеливи средства. И ни налага неизговореното заключение: на това трябва да бъде сложен край! Сякаш го изговарят героите му, нарочно подбрани из ниските слоеве на балканските общества. А го илюстрират съдбите им, доста безрадостни като цяло. Живот... Свят... ­ дето викат турците с примирение.
Една книга, която ще свърши работа.

11.XI. 2000 г., София