ГЕОРГИ ГРОЗДЕВ е интересно явление в българския литературен пейзаж. Още като млад журналист той успя да разчупи канона на тоталитарните издания. Така например във в. "Поглед", издание на Съюза на българските журналисти, неговото упорство роди единствената по онова време ексцентрично бунтарска рубрика "Неканени мисли". Още тогава около него се събраха рояк непокорни пера, за да споделят с публиката онова, което не можеше да бъде казано другаде. Оттогава е и нашето лично приятелство - над трийсет пъти съм участвал в тази рубрика и повече заради личността на Гроздев, отколкото за самия вестник.
През годините на промените той създаде свое издателство - "Балкани", като продължи да селекционира около себе си интересни текстове и личности. И когато българският книжовен пазар беше удавен от евтината субкултура на богатите страни, и когато се смяташе, че родното книгоиздаване агонизира, той се втурна в едно благородно и "безразсъдно" начинание да издава поредица от новородени български творби. Тя стана известна под названието "Бялата библиотека" и всички имена на достойни писатели пожелаха да се наредят в нейната серия. Друг такъв акт у нас не съществува.Така той превърна своите черни гологани в златни.
Безспорно, за да събереш хора около себе си, трябва да притежаваш нужния магнетизъм, освен това пишещите са капризно племе, и не биха се групирали около човек, когото не признават за свой. Да, у Георги Гроздев без съмнение тече проверената кръв на писателския клан. Той го доказа вече с няколко сборника от хубави разкази, част от които присъстват в представената книга.
Сюжетите на разказите му идват от няколко посоки. Така например ще срещнем някъде скромния човек, объркан на кръстовището между две епохи, да търси своето ново място, преди да са стихнали още социалните трусове. Ще видим и героя, странстващ из балканските страни, воден от жаждата за нови човешки пространства (авторът сам е обходил полуострова с мечтата да издава едно многоезично списание на име "Балкани". Останаха броеве от него, остана и много опит, много любов за споделяне.) Има и един друг, трети извор на вдъхновение - това е природата - земята на ловеца, на човека с пушката. И ако в първите две посоки той е един от пионерите на неизгазените проблеми, съпътстван от всички рискове на първопроходците, то в третия случай, в ловните сюжети, авторът разработва и доразвива една стара традиция в българската литература.
Аз вече заблазявам на гръцкия читател, който тепърва ще разгръща тези зрели страници. Той ще бъде преселен за мерено време сред хубавите български гори, реки и езера, ще усеща колко живот кипи в тях - и страстен, и стаен, и звучен, и пъстър, доловен от силните, първични сетива на бродещия мъж, на човека с пушката… И тука е една от моите най-големи радости: уж е настървен, а се усмихва с благодарност, когато сачмите са подминали патицата! Струва ми се, че броди не за да убива, а да възпява тържеството на живота, красотата му. Това не е ловецът тръгнал за мръвки, а естетът-пантеист, озовал се в лоното на своя храм.
И така, нека с тия думи да въведа сред гръцките читатели още един българин, който може да им бъде сроден.

Генчо Стоев (77) е първият носител на голямата общобалканска литературна награда "Хемус"- Балканския Нобел, връчена му лично от министъра на културата на Гърция - 16.12.2000 г., Солун, за романа му "Цената на златото".