Рецензия за “Откриването на Балканите”, автор Георги Гроздев

проф. Симеон Янев



Този ръкопис съдържа текстове за български и балкански съвременни писатели. Истинската изненада след прочитането му е, че това въобще не са традиционни и познати есета и интервюта, а белетристична мозаика от размисли, която впечатлява с обмислеността и дълбочината си. Есетата за най-стойностни български автори като Генчо Стоев, Йордан Радичков, Ивайло Петров са ключ към различните им и богати светове, представени изобретателно и умно от автора чрез лични впечатления, разговори, съпоставки и размисли.
Идеята на автора Георги Гроздев е, разкривайки тези съкровени светове на духовните първенци на нашата общност, да очертае и пътищата и начините за преодоляване на катастрофичните спазми на нацията, разтърсващи я в последните десетина-петнадесет години.
Като цяло – получил се е релефен и категоричен документ, който ще има стойност не само и не толкова като панорамна снимка на времето, но и като безценен ресурс за литературната история, българската и балканска народопсихология и като диагностичен материал за духовни процеси, които едва започват.
Българската част на книгата е успешно продължена в проблематиката си с интервюта с изтъкнати балкански писатели, които бих отличил като особено ценни - става дума за Исмаил Кадаре и Ана Бландиана.
Всичко казано до тук не бива да засенчва другия център на книгата – литературоведския, защото това са откровения на писатели преди всичко за литературата, за литературния труд, за смисъла на писането и за уроците на езика. Така четена книгата на Георги Гроздев престава да изглежда като сборник от текстове, коментиращи текстове на представените писатели и се очертава като начало на една бъдеща панорама на балканските автори и литератури.
Не познавам друга книга на български език с подобен обхват и с такъв широк хоризонт, която документално и същевременно като лични свидетелство и съпрокосновение да очертава съвременната панорама на Балканското слово.