Представяне на книгата "Плячка" на Георги Гроздев, съвременен български писател

Скопие; 12 май 2006 година, Панаир на книгата


Гане Тодоровски
ПРЕДВЕСТНИК НА ЕДНА БЕЛЕТРИСТИЧНА ВЪЗВИШЕНОСТ
(за романа "Плячка" на Георги Гроздев)

Моето "Добре дошъл, господин Георги Гроздев" – добре дошъл в Македония, в Скопие, на Панаира на книгата, всъщност е поздрав за авторския му дебют в Македония. Издателство "Матица македонска" прояви интерес към неговия роман и го представи на нашите читатели, само две години след неговата премиера в родината му. Романът на Георги Гроздев се появява на ежегодния Панаир на книгата в Скопие само 24 часа, след като е излязъл от печатницата и смея да твърдя, че това говори изключително добре за македонската издателска дейност като цяло.
Ние, хората, които плуваме в буйната река на съвременната македонска литература, вече добре познаваме Георги Гроздев, особено след като той посвети цял брой на своето списание "Литературни Балкани" на македонската литература. Неотдавна той по същия начин почете и сръбската литература. Подобна куртоазия не остана незабелязана в нашите културни кръгове. Става дума не само за една коректност, но и за проявен жив интерес към съвременният ни литературен живот. На пръв поглед това може да не ви се стори важно, ала за нас е предвестник на светли, близки бъднини, когато в света ще доминира езикът на културната надпревара. Затова искам отново да подчертая далновидността на Георги Гроздев, така характерна и за творческата му дейност. А днес вниманието ни е съсредоточено именно върху неговото литературно творчество, вписало се вече и в съвременната македонска рецепция.
Романът "Плячка" на съвременния български писател Георги Гроздев се появява в София през 2004 година, като преди това е представен в интернет. През следващата 2005 е издаден в Белград на сръбски език. Минава още една година и, ето, той вече е преведен на македонски. И така, авторът се утвърждава изключително бързо. Оттук и характеристиката, която си позволих да използвам в началото: "предвестник на една белетристична възвишеност"!
Предговорът към романа е дело на българският критик Божидар Кунчев. Този текст е публикуван заедно с утвърждаващите коментари на Вихрен Чернокожев и Светлозар Игов от първото книжно издание на романа (виж стр. 193-206). В споменатото издание на стр. 190/191 фигурира и авторска бележка, от която научаваме, че романът "Плячка" се появява в публичното пространство на 5 януари 2004 година в интернет мрежата на български език в два сайта и там четем следното: "Водещата се интересуваше защо започнаха да се предлагат романи и по интернет? Трябваше ли авторът да си признае, че е тръгнал на лов за читатели, особено млади, когато в България от доста време няма нормален литературен живот? Или да се учуди от подобен въпрос, след като интернет отдавна е гостоприемно място и за белетристиката на много места по света?"
Ще добавя и още нещо важно: тъкмо в електронната мрежа са се появили за пръв път и отзивите и мненията на Вихрен Чернокожев, Светлозар Игов, Божидар Кунчев, Милисав Савич. А за първи път романът е отпечатан на хартия в списание "Съвременник" (бр. 3, 2004 г.).
Ето и споменатите първи отзиви за романа:
1. Вихрен Чернокожев: "Плячка" е философски роман за абсолютното като тайнство и като воля."
2. Божидар Кунчев: "Ние сме плячка на самите себе си, на демоничното, което не можем да прогоним от душите си, на долнопробните си инстинкти, които сме облекли в пъстрите дрехи на модерното, за да не си личи колко сме обсебени от евтините съблазни, колко далеч сме от надвременното."
3. Милисав Савич: "В текста има доста фолклорни и митични елементи, които могат да бъдат неразбираеми за съвременния читател, но тези елементи предават дълбочината и очарованието на романа."
4. Светлозар Игов: "Плачка" е по-скоро социален роман-притча, вгледан в природата."
Тези мнения за нас са начален ориентир в запознаването ни с този атрактивен роман.
Хубаво е, сред множеството първи впечатления, сред тези наброски, да отделим няколко, благодарение на които ще доразвием началната информативно-критична бележка за този роман:
- "Плячка" е първият и засега единствен роман на Георги Гроздев...
- Историята на Гроздев се развива в едно изоставено планинско стопанство (ловен резерват), край, заобиколен от опустели, изоставени, разрушени села.
- Главният герой е горският Хънтър. След преживяното семейно фиаско (съпругата му го напуска, понеже не желае да живее насред пустошта, а дъщеря му се запилява нейде по света, поела по пътя на белите робини). Затова Хънтър се връща към природата и простичкият начин на живот. Но, следва пояснение: и тук, в гората, в контакта с дивите животни, той не може да избяга от чувството за самота, изгубеност, поражение. И тъй животът му не е нищо друго, освен търсене на плячка, макар никога да не се знае дали ловецът сам няма да се превърне в такава – подобна алюзия присъства и в едно известно стихотворение на Момчило Настасиевич. И точно такъв виждаме Хънтър – уловен ловец.
- Цивилизацията ни противопоставя на природата. Тези две житейско-жизнени институции са безапелационни, дойде ли ред да събират своите данъци и единственото спасение в подобна ситуация е връщането към архетипа, към митичните форми на живот. Подобни жертви (плячка) на модерното общество са и групата чудаци с митологично-фолклорни имена и прякори, поведени от своята лекуваща психиатърка на разходка сред природата в резервата на Хънтър. В онова, което структуралистите наричат конфигурация на дискурса, лудите пациенти (Ния Нестинарката, Мълчаливата, Кукера и Генерала) представляват функционална връзка (или развръзка) между главния герой и одухотворения, магичен образ на природата.
- Романът на Гроздев е проза, която се откроява на фона на тематичната монотонност на съвременната белетристика и привнася в стереотипа, особено на по-младите или най-младите национални литератури (според европейските стандарти!) изключително важни, съдържателни елементи. Ние често използваме формулировките-клишета: исторически, любовни, приключенчески, криминални или психологически романи, ала в този случай подобни литературно-чиновнически или административни определения са безсилни и се налага да прибегнем до първичната квалификация – типичен анималистичен роман. Гроздев дори се вписва в тематичната бразда, изорана от Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиан Станев и Йордан Радичков. И все пак, при него на преден план излиза атипичността. Но тук смятам да сложа точката на разсъжденията си, които в скоро време ще доразвия в по-обширен критичен анализ, с цел да изследвам атипичността и атрактивността на романа на Георги Гроздев като сливане на семиотиката и семантиката, тъй като това произведение изисква по-задълбочен структурален и формалистичен анализ, който ще доразкрие неговото богатство и привлекателност.
Ще завърша с неизбежното: "Честито, господин Гроздев и приеми благодарността ни, за изключителното, оригинално, нестандартно и безспорно белетристично откритие, което ти ни поднесе и в ритъма на нашия, македонски език."

Превод: Александра Ливен


Академик Гане Тодоровски (75) е знаково име в македонската литература и култура. Бивш посланик на страната си в Русия.