Песен за каменния праг


Камъкът, когато расне,
първо почва страшно бавно,
ти дори не забелязваш,
взрян във себе си тогава.

После камъкът до прага
все расте и вдига рамо,
зад вратата ти присяга
и пред теб – стена от камък.

Изпод вежди сиви каменни
камъни те наблюдават,
във съня си виждаш само,
че земята ни я няма,
теб те няма, даже камъкът,
а светът е черна яма...

Но светът върти се вечен,
каменна преграда няма.
Тръгвай в своя път далечен,
друг си ти – това е само.

Превод: Теодора ГАНЧЕВА