Всички птици


Избихме всички птици.
Всички! Всичките! – крещяха враните във мрака.
И чувах в тишината нощна
как някой във градината убива мойте птици.
И знаех,
че моите утрини ще са
без песни,
усещах
как скръбта отнема и душата ми.
Всички! Всичките ще ги избием!
Всички птици! – враните заграчиха
под небесата тъмни.




Ще си платиш за всичко


Ще си платиш за всичко.
Ята надсмиващи се птици ще те подгонят
през живота.
Дори когато си почиваш,
ще кацат на гърдите ти,
ще ти събират дълговете,
а ти ще даваш и ще даваш,
но няма пак да ги изкупиш.
На изкупление човек не може да разчита.
Във себе си ти ценност нямаш скрита,
с която би могъл да си платиш.
И сам ще си възмездие за всичко.



Еретик


Когато тук дойдохме,
видяхме през небето най-напред
на арфата изпънатите струни,
които слънчевият заник позлатяваше.
Търсим еретика, рекохме.
Елате утре или вдругиден,
но по-добре след хиляди години.
Защото еретикът спи. Внимавайте
със стъпките ви да не го пробуди разлистването на тревата,
понеже е заспал във люлката на семената є. Настроил беше еретикът
пеещите струни на раждането във небето.
Еретикът ще да ни покаже,
когато наш’то странстване привърши, рекохме си.
Заспал е еретикът в маковите чашки
и в руменината на чимшира,
и в скоростта на кучешкия зъб –
дочухме отговор.
Погледнахме опашката на вечерта върху небето.
Проснахме се и заспахме.
Събудихме се,
без да чуем звуците на утрото.
Не се заслушахме, каквото ни говореше,
а и от спомена си вече беше ни изтрило.
Озъбеният вятър заграби нашите оръжия.
Пред еретика мълчим като разбити черепи.
Щом промълвихме – и думите ни сякаш бяха звуци от изтрити думи.
Елате утре или вдругиден,
но още по-добре: в годината, когато се разпадат ставите.
Защото еретикът се е свил във тях,
защото еретикът е замаян от плодовете макови, защото ще сбере войска от маковите семена,
защото еретикът ще скара канари и кости.




Превод: Ганчо САВОВ