Традицията не е заглъхнала


В продължение на повече от столетие и половина съществува традиция на взаимност между словенската и българската култура и литература. В последните десетилетия тя обаче се ограничи доста и сега в Словения се поддържа от няколко активни литератори и филолози. Един от тях е младият българист БОРУТ ОМЕРЗЪЛ, с когото разговаряхме в Любляна.
Как се роди вашият интерес към българската литература?
За моя интерес към българския език заслуга има г-жа Виктория Менкаджиева. Това е първата лекторка, която бе дошла след 1978 г. в Словения и предизвика голям интерес всред няколко колеги филолози в Люблянския университет. След това тя се постара да се отпуснат стипендии за летния семинар по български език в България, една от които получих и аз. Именно тогава проговорих на български. Това беше през 1994 година. По-късно тя се погрижи за мен и за една моя колежка да получим по-добра квалификация. Отпуснаха ни стипендии за три месеца, а това бе съдбовно за нас, защото установихме връзки с много български творци и така за нас се откри възможност да закрепим интереса си към България. Тази моя колежка, Ева Шпрагер, след това бе назначена за лекторка по словенски език в Софийския университет и остана в София четири години. Сега тя отново спечели конкурса и от есента на 2003 г. пак е в София. В нейно лице имаме един много добър познавач и преводач на българска литература.
Към какво е насочен вашият интерес в областта на българистиката – към езика или към литературата?
Най-вече се интересувам от литературата и от контактите с българите. Според мен литературата може да създаде много трайни връзки, което ни показва и миналото. От средата на XIX век до Втората световна война словенската и българската култура са реализирали взаимност в множество направления. Литературата обаче е създала най-широкото общуване между словенци и българи. По-късно то се разпростира всред художниците, музикантите и други хора на изкуството и науката. Много ми се иска всичко това да се възстанови и да стане основа за сътрудничество във всички области на живота. И в това отношение се старая да правя, каквото мога.
Какви проблеми има според вас за контактите между младите хора, които работят за връзките между двете литератури?
За българските колеги е основен финансовият проблем – на тях много скъпо им струва пътят и пребиваването в Словения. При нас, в Словения, пък хората, които се занимават с български език и литература, не могат да разчитат да живеят от това, защото възможностите за превод са ограничени. С други думи, те трябва да работят нещо друго, за да могат да се прехранват.
Според мен би трябвало да се намери някаква всеобща европейска основа и форма за взаимна популяризация на културите и литературите, за да могат младите хора да се ангажират в превеждането на проза, поезия, драматургия, специална литература и пр. Вече има първи и много обнадеждаващи опити в това отношение. Институции на Европейския съюз вече ангажират млади творци при издаване на антологии на няколко езика от нашия регион. Това са сборници с произведения за деца и юноши с творби на писатели, които се изучават в средните училища; на поезия и пр. Ние с Ева Шпрагер вече предадохме на издателството в Страсбург преведените български писатели от антологията за средните училища. Това са творби от най-видни български поети и белетристи от Иван Вазов до днешни дни.
А вие какво по-точно работите в областта на българистиката?
След като завърших университета през 1995 година, отначало работех като гимназиален учител по словенски език и литература. После бях редактор в няколко списания и едно издателство, а две години и главен редактор на престижното издателство „Штудентска заложба“. В момента ръководя културно издание.
Преди две години съставих сто и двайсет енциклопедични статии за българската литература от началото є до днешни дни за Европейския литературен лексикон, който е предвидено да се печата през 2004 година. Често ми се случва да превеждам творби на български писатели и сега работя върху превода на произведения от Йордан Радичков и на „Естествен роман“ на Георги Господинов. Поел съм ангажимента да съставя и брой за българската литература, който ще излезе в литературното списание „Апокалипса“. По същия начин, на реципрочна основа излиза и настоящият брой на списание „Литературни Балкани“.