Словенската икономика



Преди да получи своята самостоятелност през 1991 г., словенската икономика беше част от югославската икономическа система, която се основаваше на обществената собственост на производството. Тя имаше висока степен на редистрибуция и не бе способна да създаде трайно и стабилно икономическо развитие.
С прекъсването на търговските отношения, заради войната на Балканите и международните санкции, за нас се затвориха важни пазари. Независимостта на страната обаче даде възможност да очертаем собствената си икономическа политика и да поемем отговорността за развитието си. Тази политика се ориентира към преход за въвеждане на модерно социално-пазарно стопанство и включване в европейската система.
Поради намаляване на стопанската активност в края на 80-те години словенското стопанство в началото на 90-те изживя икономическа криза. Общественият продукт започна да намалява и това продължи няколко години след независимостта. Рецесията се задълбочи и поради затварянето на пазарите в бившите югославски републики, като едновременно с това стопанството ни трябваше да се приспособява към изискванията на пазарната реформа. В началната фаза на прехода към социално-пазарно стопанство в Словения започнаха да намаляват стопанският ръст и жизненият стандарт, инвестициите; увеличи се безработицата, появи се макроикономическа нестабилност. В годините 1991–1992 общественият продукт намаля с 14,4%. През 1992 г. икономически условия не доведоха до застой, въпреки че в някои стопански сектори се забеляза доста видимо подобряване.
Първата фаза на преструктурирането в Словения завърши относително успешно и постигнахме макроикономическа стабилност, а през 1993 г. вече започна интензивна положителна промяна. Растежът на обществения продукт се повиши през тази решителна година с 2,8%, а през следващата получи тенденция към постоянно ускоряване и през 1994 г. се повиши с 5,3%. През 1995 г. стопанското равнище стигна най-високото от-преди разпадането на Югославия, като се има предвид и това, че структурните промени вече набраха скорост. Качеството на производствените фактори (труд, капитал, технологически прогрес) достигнаха високо равнище.
Така навлязохме във втората фаза на прехода, при който съществено значение имат интензивното преструктуриране в областта на собствеността, финансите, на статусното и управленско равнище.
Словения е индустриализирана държава: индустрията обхваща почти една трета от реализирания доход на страната (през 1995 г. – 29,9%); през 1995 г. в нея бяха заети 240 685 жители или 40,9% от всички работещи.
Сега, във времето, когато икономическите структури във всички бивши социалистически страни рухнаха, независимо от степента на тяхната отрицателна ефективност, е трудно да се говори за установени принципи и дори да се борави с приблизителни цифри. Защото новите правила тепърва се оформят, проверяват и установяват, а цифрите се променят почти ежедневно.
Това става и в Словения, макар че основата, върху която се градеше тяхната „социалистическа самоуправленска“ икономика, бе значително по-независима и че в Словения се зачитаха много традиции на родното и на европейското стопанство.
Словенската икономика се развиваше от много добри специалисти чрез изрядна организация и се придържаше към редица световни принципи. Именно това я държеше на несравнимо по-високо равнище от онова, което имаха източните републики в Югославия; то поддържаше и авторитета є в Европа и света. Но социали-стическите норми създаваха много спънки и играеха стагнираща роля върху структурата на индустрията. Д-р Мариян Шенюр, професор в икономическия факултет в Любляна, сочи: „Структурата на словенската индустрия от 1974 до 1989 г. почти не се промени – запази се солидна част от традиционната промишленост: дървообработване, металообработване, текстил...“ Затова през последните двайсет години ще не ще, стопанството развиваше най-вече тази индустрия и търговията. Големите възможности, които имаше в електрониката, не бяха използвани напълно.
Както се вижда, словенската икономика не бе независима съвсем от общоюгославската, която пък упорито не признаваше неефективността си. И за да може да се отървава от кризите, инфлацията и другите удари на социалистическите максими, се опитваше да се измъква чрез различни законови мерки: през 1953 г. въведе административния социализъм, през 1963 г. – пазарния социализъм (който у нас и в другите страни от „лагера“ бе обявен за капитализъм!), през 1974 г. – системата на „сдружения труд“, т.е. на договорната икономика и пр. От 1988 г. нататък всички подобни промени започнаха да се наричат „реформи“, въпреки че те се правеха и преди това (1961, 1965, 1980). „Неуспешните резултати от тези социалистически реформи бяха: инфлациите, релативизацията на цените, дефицитите в текущите бюджети, които увеличаваха задълженията в чужбина... Затова най-типичните последици от реформите бяха: девалвацията и едновременно ограничаването на вноса, вдигането на общото равнище на цените... През 1989 г. годишната инфлация доближи 1000 процента“ – отбелязва видният икономист акад. Александър Байт.
На Словения є тежеше не само системата, но и финансовите задължения, които тя имаше към бюджета на Югославия за отпускане на помощи за слабо развитите републики и райони. А този влог възлизаше на 1,56% от общия є доход и на още 0,58 % от общественото производство за допълнително финансиране на общите обществени потребности.
Все пак в перманентната общоюгославска кризисна ситуация словенците успяваха да смекчат положението си благодарение на голямата си опитност и да регулират голяма част от неудачите. И докато Югославия имаше в края на 80-те години обществено производство от 2300 долара на жител, в Словения то бе 5000 долара. От това гледище тя бе по-развита от Гърция, приближаваше се до Испания или Ирландия и бе на половината път до Австрия. А за окото на обикновения посетител Словения представляваше една развита западноевропейска страна, на която в Югославия приличаше само Хърват-ско. С останалите републики тя бе в ярък контраст.
Та макар да е доста рисковано да се борави и доказва с помощта на цифри в този момент, независимо от всички кризи, съотношенията между Словения и югослав-ската общност като цяло се запазват. А те категорично сочат, че в нейните рамки Словения е най-индустриализираната и развита република!
И въпреки че картината на словенската икономика тепърва ще се променя и преструктурира, за да се стигне до реализация на действителните є възможности, тя ще се развива върху онази база, която притежава.
Природните богатства на Словения се свеждат на първо място до нейните гори (които обхващат 50% от повърхнината є) и до няколко рудни изкопаеми: около 10% от югославския лигнит и кафяви въглища се произвеждаха тук, както и една пета от оловната и цинковата руда. Голямото богатство на Словения са живакът и уранът, докато железните руди са в сравнително малко количество.
За икономиката на Словения имат голямо значение още пасищата (28% от „зелената“ є площ), термалните и минералните извори, каолиновите запаси. Солидни са енергийните є потенциали – за хидросистемите се използват редица реки (общата им дължина е 10 хил. км), но оптимално – Драва, а в известна степен и Сава и Мур; термоенергийната система е много важна за Словения, а атомната централа в Кръшко дава над 30% от цялата електроенергия на републиката. Високи са капацитетите и на използването на газовото гориво.
В промишлеността на Словения индустрията заема 50%, като около 500 селища имат свои капацитети. Най-значителни индустриални клонове в модерния сектор са: металообработването, електротехниката и електрониката, съобщителната и транспортната техника. В леката промишленост приоритет имат дървообработващата, текстилната и химико-фармацевтичната. А в общата листа по доходи индустрията е следвана от съобщенията, строителството, занаятите и туризма.
Чак след това (с около 5%) идва селското стопанство, което предимно разчита на скотовъдството и на лозарството. Това е разбираемо, като се има предвид, че Словения преди всичко е планинска и хълмиста страна. Транспортните връзки са също на равнището на най-добре развитите в Европа. Що се касае до външната търговия, Словения осъществяваше 30% от целия износ на Югославия. А заедно с чуждите партньори, с които работят успешно от години, словенците произвеждат и изнасят изделия, които имат всепризнато качество в света: електронни уреди и апаратури, базисни химически изделия, преработен каучук и пр.; това комбинирано производство съставлява 90% от целия износ! Участието на чуждестранни фирми обхваща три четвърти от споменатото производство и това е секторът, който най-стабилно се регулира. Той ще бъде солидна база за стабилността на словенската икономика в новата позиция на Словения като самостоятелна държава... Най-близкият партньор на Словения е Германия. А що се отнася до търговията, тя също е на първо място, следвана от Русия, Италия, Франция, САЩ, Австрия и др.
С добиването на икономическа самостоятелност, с овладяване на кризисните състояния, със сигурни приватизационни ходове и др. Словения ще продължи стабилизационните си програми, които ще укрепват нейния икономически рейтинг. Това са: увеличението на процента на производството в металообработването, телекомуникацията, микроелектрониката, информатиката, кибернетиката и съответните им системи; износът на технологически инженеринг и „ноу-хау“; вносът на суровини за преработващата промишленост и най-съвършени машини и апаратури за нея.
Предвижда се да се увеличат и словенските фирми в чужбина, които досега са вече може би около 250 и редица от тях са с укрепващ авторитет. Например Люблянската банка с филиалите си в чужбина се числи сред най-солидните двеста банки в света! Освен това Словения ще се включи в значително по-тясно сътрудничество със световните икономически системи, с които иначе отдавна работи заедно; ще участва в международни програми за развитие и пр.
Стабилизирането на словенската икономика е повод неотдавна на д-р Андрей Оцвирк, като заместник премиер на Словения и ръководител на икономиката на републиката, да се зададе провокационният въпрос: наистина ли Словения се стреми да стане нещо като Сингапур, да се превърне във врата към Източна Европа. Неговият отговор е: „Словения сега трябва да се отвори стопански за света, да изгради такава икономическа среда, която да бъде привлекателна за чуждия капитал. А дали Словения ще стане нещо като Сингапур? Мисля, че това може да се дефинира по друг начин: най-напред трябва да се създадат условия за законосъобразен „оф шор“ (т.е. за система от данъчни и митнически облекчения, каквито се прилагат за някои малки държави в Европа и за английските острови). Затова пък е необходимо да имаме и съответната инфраструктура. Без нея никой няма да дойде при нас. Нужно е да притежаваме и стабилизирана политическа система, а с чуждия капитал да изградим и стопанската си инфраструктура. Едва след това ще дойде ред на „оф шор“ – нормативите, които дават възможност за развитието на предприятията. Знам, че това е платформа на някои европейски държави – Лихтенщайн, Швейцария, – а в най-ново време и на Кипър. С по-ниските данъци ние пък ще привлечем инвеститори – най-напред хора, после и капитали. Основата на всичко е обаче политическата стабилност, без която няма приток на капитали!“
По думите на Даворин Крачун от Института за диагнози и прогнози в Марибор правителството трябва да води главно фискална политика и да укрепва процеса на приватизация.
Безусловно е, че след военните операции на югославската армия в Словения в края на юни и началото на юли 1991 г. редица икономически процеси се забавят. Щетите от тази агресия са огромни: 500 км шосета са унищожени, нанесените вреди върху съобщителната и транспортната система са за около 190 млн. долара; върху въздушния транспорт – около 110 млн., върху граничните пунктове – около 157 млн., върху индустрията и строителството – 304 млн., върху туризма – 800 млн. Спадът на общественото производство възлиза на 1,2 млрд. долара!
Всичко това идва в момент, когато изоставането на промишленото производство, само вследствие на кризите в Югославската федерация, е твърде заплашително. През март 1991 г. в Словения то е по-малко с 16% спрямо същия месец от предишната година и с 26% спрямо 1989 г. И все пак Словения запазва положителните си индекси в сравнение с другите югославски републики.