Размисъл в Олимпия

„Уви! Животът ми напразно е преминал“ –
Роден възкликна, застинал в страхопочитание,
когато Аполон в Олимпия видя.

И трескаво, със двете си ръце
прерови той торбата си до дъно,
опитвайки да разбере
дали бе грешката във инструментите,
които беше заделил,
но за които бе положил твърде малко грижи.

Със сетни сили после той се втурна
към каменната работилница на Фидий.

Навсякъде прерови – като мислеше
дори за най-несъществуващото нещо,
което можеше да му помогне,
докато впиваше ръцете си в земята.

С надеждата, че може да намери,
поне един от инструментите на Хефест,
за които и дори не подозираше

с надеждата, че може да намери
инструмент на Боговете, скрити във Олимпия,

който ще разбърка и ще възвиси душата му,
преди да я освободи.


Превод: Христо КАРАСЛАВОВ