BALKANI
   English   Български
Исмаил Кадаре, Есхил – този голям несретник

Понякога те наподобяват истински кошмар. Половин век след смъртта му Аристофан го е обрисувал като горд и възторжен човек. От надгробната му плоча се потвърждава, че той е участвал с копие в ръка в битките срещу „дългокосите персийци“. Но надгробният надпис, който не пропуска да отбележи модата по отношение косите на противниците, изобщо не споменава за нито една от неговите творби. Дали това е случайно, или навярно първото предупреждение, първото определение на нечие желание или стремеж, може би на самата епоха, неговите творби да се изгубят?

Онова, което се знае за живота му, е или твърде малко, или несъществено: бил е обвинен, че е изкарал на показ тайните на мистериите (театралните тайни ли?), че е спечелил два или три пъти на различни конкурси (последната си награда получава на шестдесет и седем години за „Орестия“). Непосредствено след това по неизвестни причини той напуска Атина и се преселва в Сицилия (обиден от публиката, журито или по политически причини?), където и умира в навечерието на седемдесетгодишнината си. Преданието, че е загинал от един орел, който, вземайки плешивата му глава за камък, е треснал върху нея уловената костенурка, се причислява към легендите, които на мнозина могат да се сторят обагрени със символи, ала в повечето случаи се оказват съвсем безсмислени, каквито са понякога легендите за великите хора.

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2024 BALKANI, created by ABC Design & Communication