ANTEMURALE. Най-близкият превод на тази дума от латински глaси: предстение. Това е магма от още неизстиналото мъртво месо и съсирената кръв, дето от хилядолетия са се харчили и занапред ще се харчат и пилеят щедро и всъщност съвсем безразборно. Това са кажи-речи всички балкански племена, етноси и народи, начело на които (поне от гледна точка на страданията) стоим ние и оплакваме собствената си история. Защото, ако се вземе пергел и молив и всяка цивилизация – от началото до самия є край – се обозначи като кръг, ако после се вземат карти от всеки отделен период и върху тях се нанесат тези цивилизационни кръгове със своите центрове и периферии, Балканите, и особено Македония, бързо ще изхабят молива. И независимо от печалните факти, които ни вещаят само лоши неща, независимо от обстоятелството, че Македонското царство, някои значими постулати от периода на ранното християнство, богомилството (корона на ереста или на скепсиса като интелектуална субстанция par excellence), та дори и средновековното християнство са се зародили тъкмо в Македония – горепосочените печални факти свидетелстват, че ние най-често сме се озовавали на периферията. Именно тук се корени и нашата по кръчмарски патетична, ревлива, чалгаджийска любов към периферния начин на мислене и живеенето ден за ден (да не кажа преживянето)! На периферията, където се пресичат окръжностите на няколко велики цивилизации – които са се изтребвали до смърт, изтребват се и тепърва ще се изтребват помежду си – ние сме се формирали като племена в редките мигове, неспоходени от кланета, пожари и бури, т.е. скришом от другите и още по-скришом от самите нас; разпознавали сме се, ужасени от мисълта някой да не забележи, че сме се разпознали, дори самите ние да не се договедим, че сме се разпознали, защото тогава съществува опасността и другите да го сторят, а това ще рече, че ни чака мигновена смърт. Така сме се размножавали и дишали, така ни е разяждал ужасът и така сме се избивали – взаимно и до насита.