НОБЕЛОВИТЕ ЛАУРЕАТИ

ИВО АНДРИЧ (1892-1975 г.) е световноизвестен белетрист. Спечелва Нобеловата награда през 1961 г. Роден е в католическо семейство в с. Долач близо до босненсия град Травник. По време на Първата световна война е политически затворник за патриотичната си дейност. След войната през 1919 г. завършва обра-зование в Граз и през 1924 г. защитава докторска степен.

Иво Андрич започва да издава стихотворения в Сараево през 1912 г. Добива известност с „Безпокойства" (1918 г.), отразена в „Антология на поезията от млади хърватски автори". През 1926 г. става член на Сръбската академия на науките, а по-късно и пълноправен член на много други академии. По време на Втората световна война живее в пълна изолация в Сърбия. След като се премества в Белград през 1920 г., Иво Андрич се обръща към прозата и достига литературни върхове през Втората световна война. Между 1921 г. и 1941 г. е югославски дипломат в Италия, Румъния, Австрия, Франция, Испания, Белгия, Швейцария и Германия.

В разказите и романите „Мостът на Дрина", „Трав-нишка хроника" и „Прокълнатият двор" той навли-за във философията и фаталния ход на времето.

Творчеството на Иво Андрич се смята и за част от културното наследство на сърбо-хърватската литература.