ГЕОРГИОС СЕФЕРИС - Роман - стихотворения
Стихотворения
Роман
Si j'ai du gout, ce n'est guиrre
que pour la terre et les piиrres.
ARTOUR RIMBAUD
Ако обичам нещо, то
са само камъните и земята.
АРТЮР РЕМБО
1
Вестителя,
ние го чакахме с вторачен поглед три години,
като оглеждахме съвсем отблизо
пиниите, брега, звездите.
И като смесвахме острието на плуга със корабния нос,
търсехме да намерим пак онова първично семе,
за да започне отново прадревната драма.
Завърнахме се в домовете си разбити,
с безсилни членове, с уста разядена
от вкуса на ръждата и на морската сол.
Когато се събудихме, пътувахме на север, чужди,
потънали в мъгли от белите криле
на лебеди, които ни раняваха.
В зимните нощи ни подлудяваше силният източен
вятър,
лете се губехме в агонията на деня,
който не можеше да издъхне.
Донесохме обратно
тези статуетки - образци на едно смирено
изкуство.
2
Още един кладенец в една пещера.
Някога ни беше лесно да изравяме идоли и
украшения
за радост на приятелите, които все още ни са
верни.
Въжетата се скъсаха. Само следите им,
издълбани по устието на кладенеца,
ни спомнят миналото щастие.
Пръстите усещат за малко хладината на камъка,
после топлината на тялото надвива.
И пещерата залага душата си и я губи
всеки миг, пълна с мълчание, без нито една капка.
Продължава