БЯЛОТО ЗНАМЕ

бяло е моето знаме



бяло като пелената

в която се предадох на живота



в градината на езика

под покрива на книгите живях



без дом останах



превърнах се

в пуст остров

в пустинник който до него е достигнал



по пясъка бял на хартията крача



изтрил е приливът на времето следите ми



бяло е моето знаме



КЪРВАВ ВЕЛИКДЕН, КЪРВАВ БАЙРАМ В САРАЕВО

съмна кървав великден

съмна кървав байрам в сараево



всеки изстрел изтрива частица от града

изтрива един по един моите спомени

изтрива част по част и мен



мини падат на башчаршия

където мина част от детството ми



и както мюсюлманските деца

се радваха на великденските яйца

която майка ми боядисваше

скритом от баща ми който беше в партията

тъй и аз се радвах на байрамските празници



съседки носеха на мама овче месо

на тепсии покрити с бели месали



с нетърпение

заедно със съседските деца

чаках да се запалят кандилата на джамията

и всички дечурлига хуквахме към къщи

да разчупим топлия дъхав козунак



съмна кървав великден

съмна кървав байрам в сараево



кръвта в града е все повече

а хлябът все по-малко



САМОЛЕТИ. ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ЗВУКОВАТА БАРИЕРА. СИРЕНИ. ВЪЗДУШНА ТРЕВОГА

мамо

тичай бързо

не си връзвай обувките

не заключвай къщата…



тичай в коридора

в мазето

в скривалището…



не питай дали тази война е истинска

или спомен от миналото



с нея продължава играта на криеница със смъртта



скрий се

по-бързо и по-далече



свий се в някой мрачен ъгъл

покрий лице с дланите си

зажуми



не отваряй очи дори ако те улучат



мижи

и повтаряй:

няма ме, няма ме, няма ме…



ВОЮВАТ И ПЕЯТ

едните безжалостно нападат сараево

другите сърцато го бранят



воюват

и се надпяват



и едните и другите песни са за смърт



у едните животът на другия

с омраза

се отнема



у другите собствения живот

от любов

се дава



отнето и дадено -

лъжливо и истинско злато



слънцето огрява ръце

топли от милувки или

кървави до лактите от клане



слънцето

не престава да блести -

добре ли лошо ли прави

Продължава