BALKANI
   English   Български
Георги Гроздев, България


ДЪЛГЪТ НИ КЪМ БЪДЕЩЕТО Е ПО-ГОЛЯМ ОТ ТОЗИ КЪМ МИНАЛОТО



Днес се срещаме с писатели, чиито книги са публикувани от издателство БАЛКАНИ или вече са под печат. Издателството, което основах през 1991 г. и в което продължавам да работя до този момент. Тези имена създават неговия авторитет и престижа на издателските му поредици. С повечето от тях ме свързва взаимна симпатия или приятелство. Някои, за съжаление, вече се преселиха в по-добрия свят. Навярно бдят дали пазим тяхното духовно дело тук, на Земята. Иска ми се да вярвам, че и те ни закрилят оттам, където са – от Небето.
С други писатели в момента изграждаме полезни човешки и професионални отношения. Надяваме се да открием нови имена от полуострова, а и от България, за които тепърва ще се говори. Които тепърва ще се четат.
БАЛКАНИ оцеляваше месец за месец, година за година. С него оцеляваше и надеждата, че е възможно частица от писателското слово да се спаси. Толкова индивидуална работа като творчеството на писателя, самотник над белия лист, има и общи измерения. Не е задължително да съвпадат мненията по всички въпроси и всички ценности да са непременно споделени. Има обща кислородна среда, без която не само писателят, но и всеки друг творец, е невъзможен. Иска ми се да вярвам, че през тези смутни години БАЛКАНИ бе малък оазис, гостоприемен домакин за интересни, талантливи и различни писатели от България и балканските страни.
Заедно пребродихме последното десетилетие на миналия век. Мътното българско и балканско, източноевропейско време. Мнозина се сбогуваха със стари илюзии. Мнозина си отгледаха нови. Липсваха пари. Липсваше и надежда. Ако човек има пари, но е загубил надежда? Какво ли ще го спаси? На нас пари все не ни достигаха, но оцелявахме с надеждата.
Успяхме да отгърнем заедно и първите страници на новото хилядолетие, и на новия век.
През април 1999 г. бе факт издателската поредица „Книга с автограф“, наречена „Бялата поредица“. Нейните 13 автори, едни от най-авторитетните съвременни български писатели, отговориха на 13 въпроса за бъдещето на книгата, България и Балканите.
Пак през април, но в 2004 г., бе факт издателската поредица „Балканска библиотека“. В нея бяха публикувани 11 балкански автори и под печат са още десет. Тя започна през 2002 г. с балканските нобелови лауреати Иво Андрич, Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис. Всички писатели в поредицата отговориха на онези 13 въпроса, на които търсиха отговор и българските им колеги по съдба през 1999 г. Какво съвпадение! Онези от тях – като балканските нобелови лауреати, Мирослав Кърлежа и починалият малко преди да се запознаем Изет Сарайлич, участват, разбира се, задочно в разговора. Добавих и нови въпроси. Времето го изискваше. За съжаление по тях някои от българските писатели вече не биха могли да изразят отношение. Няма ги Блага Димитрова, Генчо Стоев, Йордан Радичков, Тончо Жечев.
Отиват ли си динозаврите? Големи български и балкански писатели ни напускат един по един гордо, без да мутират в новия тип автор – „всеяден бозайник“, създаван от политическата и културната конюнктура. Идващите след тях ще успеят ли да съхранят душите си, творчеството си или под знака на изгодната всеядност ще се превърнат в слуги на пошлостта и псевдокултурата? Ще станат ли медийни герои, а не творци на художествени открития, създатели на естетически стойности, чиято публика е по-малка, но затова пък е просветена и има самостоятелно мислене? Ще осребрят ли достойнството си, или ще го изстрадат? Къде и как да намерим загубената културна проницателност на днешния свят, за която говори още незабравимият Чарли Чаплин след изгонването му от Америка през 40-те години на миналия век?
Още от самото си създаване издателство БАЛКАНИ има една мечта – да бъде мост, подадена ръка. Можех ли тъкмо сега да пропусна такава възможност, за която бяхме работили години, докато се появи?
Издадохме два пилотни броя на списание „Литературни Балкани“ – по един през 2002 и 2003 г, предизвикани от контактите ни в БАЛКАНСКА БИБЛИОТЕКА. От 2004 г. издателството има подкрепата на българския фонд „13 века България“ за определен период от време в онази част от разходите, свързана с отпечатването. Неведнъж са ме питали в чужбина кой стои зад мен като издател и защо съм се захванал с такава авантюра. Въпросът винаги ме е карал да се замисля и да се обърна през рамо, за да видя има ли някой все пак.
Благодаря на известната не само на Балканите българска романистка и професор по османска история Вера Мутафчиева (75). Без нейната солидарност и приятелство може би нямаше да се появят онези 13 века (тя е член на Управителния съвет на фонда) които всъщност винаги са били зад нас, независимо дали си даваме сметка за това, и които не са само български, а и общи, балкански.
Идеята БАЛКАНИ е именно приключение на духа, който не остава при домораслото и домоседското. Авторите и в днешния брой със своето специално участие доказват това. Списанието е предизвикателство към всички, които искат да откриват чуждото и да се сравняват с него. По този начин ние научаваме много повече и неочаквани неща и за родното, и за себе си. Идеята БАЛКАНИ е начин за взаимно опознаване чрез писателите, чрез литературата. Тя не изключва съревнованието.
Огромни пространства, културни и икономически, очакват това съревнование. Този е езикът на бъдещето, а не ръждясалият тръбен зов, който като в някакъв сън чертае граници, завладява чужди градове, асимилира етноси и народи, превзема планини и равнини. Болните от прилепчивата дрямка анихилират все в миналото, но всъщност много искат да изпълзят оттам. Говоря за дремещите Чудовища на Балканите. Те са във всеки един от нас. При издаване на нов автор от БАЛКАНСКА БИБЛИОТЕКА ние публикуваме един и същи постоянен текст на корицата на книгата, в който твърдим – езикът на Чудовището е обречен.
Така разбирам дълга ни към бъдещето. Този дълг е по-голям от дълга към миналото. И то ще изчезне, ако утре нас ни няма. Защо го забравят онези, дето гледат назад и все са с гръб към посоката на движение? Ако чакаме идеални обстоятелства, едва ли ще ги дочакаме. Нека оставим сега своята бразда в нивата. Дай боже да има и втора, и трета.
Балканският поглед нито е елементарен, нито е преднамерен, както често ни е било внушавано. Балканецът не разбирал, на него все му обясняват как да се държи, какво да прави, кое е добро, кое – зло. Определено не говоря само за българина.

Писателите са първите и автентични посланици на толерантност и човечност. Те са верни на духа на древните гърци, от който произлиза съвременната цивилизация. Държавниците и политиците често са били все с користни подбуди. На тях им трябват митници, тайна полиция, армии, бюрокрация. Те живеят от подозрението. Затова бъдещето им се изплъзва. Прозорливи политици не липсват и на Балканите. Те не подкупват бъдещето. Те са честни с него. Защото бъдещето – това са децата на нашите деца…
Писателите раждат доверие. Пазете писателите! Книгите на балканските поети и романисти, преведени за първи път на български език, казват много повече от всички вестници, натъпкани с неистини, откровени лъжи или с омраза. Доверието и лъжата не се понасят взаимно.
С издателската поредица „Балканска библиотека“ ние не излъгахме. Балканите са един свят, който е на всички ни!
От тази издателска поредица се ражда и списание „Литературни Балкани“. Един от македонските автори в следващите страници ни казва: Само, моля ви, не спирайте!
Винаги съм изтръпвал, когато в различни точки на полуострова през тези години най-обикновени хора са изричали съкровени думи в знак на уважение към скромното ни усилие, наричайки работата ни „темелна“. Копаенето на темели е най-мръсната и тежка част от градежа. По-късно темелът остава дълбоко в земята, но от неговите мерки и якост зависи дали няма да се срине някой ден покривът.
Първите стъпки са най-трудни, казва и един гръцки приятел, наполовина българин – г-н Христос Кацанис. В тези първи стъпки не бяхме сами. Няма да бъдем, надявам се, и в следващите крачки. Книгите от БАЛКАНСКА БИБЛИОТЕКА бяха частично финансирани от Обединена българска банка, Министерството на културата на Македония, Националният център по книгата при Министерството на културата на България, фондация „Про Хелвеция“ – Швейцария, Министерството на културата на Хърватия, Министерството на образованието и културата на Кипър, словенската фондация „Примож Трубар“, Министерството на културата и информацията на Сърбия и Черна гора, Министерството на културата на Гърция. Вниманието към предложенията на едно частно българско издателство от толкова авторитетни институции, някои от които държавни, ни дава допълнителен кураж.
Не на последно място по значение се чувствам задължен да посоча поне част от екипа от съмишленици, преводачи, редактори, помощници: Сийка Рачева (81), Ганчо Савов, Светлозар Игов, Здравка Михайлова, Александра Ливен, Марина Маринова, Валери Петров (82), Драгомира Вълчева, Христина Щерева, Жела Георгиева, Румяна Станчева, Стойна Пороманска, Здравка Евтимова, Стефка Паунова, Хюсеин Мевсим, както и на оформителя на списание „Литературни Балкани“ и поредицата „Балканска библиотека“ Захари Главчовски. Така също и на младите, които намираха възможност между студентските си задължения да работят за БАЛКАНИ – Вихра Мутафчиева, Надя Тороманова, Антон Гроздев, Васил Гроздев, както и на съпругата ми Женя Гроздева, която отговаря пряко за тази поредица в издателската дейност и като мой съдружник.
Не виждам защо да крия, че в някаква степен издателството е и фамилна отговорност, както е с дребния и средния бизнес в много страни по света. Това определено помага на работата ни и изминалите години го доказаха.
Не би трябвало да пропусна имената на починалите известни български преводачи, чиито текстове бяха издадени от нас – Стефан Гечев, Лилия Кацкова, Михаил Берберов, Марин Жечев.

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2024 BALKANI, created by ABC Design & Communication