Из интервю за български медии, Сараево, 1996



Големите неприятности и катастрофи на Балканите идат оттам, че ние и в устрема си напред, все гледаме назад. Но не да се поучим от лошото, което ни е спохождало, а от някакъв инат да не би да изтървем злините, които това лошо ни е нанасяло, че пак да ги вкараме в работа.
Има и още нещо. Добри и способни са ни народите, взаимно се уважават, дори се обичат, но на повърхността в политиката им излиза все амбицията на хората с лактите! И то най-често надделяват не почтените, хуманните, опитните и толерантните люде, а онези, които заради лични амбиции вкарват в действие най-долните страсти и противоборства – националистически, политикански, религиозни и не знам какви още. Те пък чудесно се смесват с мътната вода на спекулантството, търгашеството и престъпленията, и вършат всякакви поразии от името и в името на народите си чрез ръцете на своите наемници. Именно тези хора натъпкват Балканското буре с барут, турят му взривателя и му подпалват фитила. Когато то гръмне, те започват да обвиняват за това народите си, които са прокълнати да носят всички черни страдания на тази гавраджийска и кавгаджийска балканска политика.
И това, както виждате, не е само сега и само в моята Босна, а и в Косово, и в Македония... Всеки от нашите народи е набъркан поне веднъж в такива кървави каши.
Кога и дали ще дойде времето, когато нашите Балкани ще бъдат поведени от свестни, обаятелни, опитни и честни хора, каквито ние всички имаме предостатъчно? Като че ли те все не доживяват своето време!