ВРЕМЕТО ПОНЯКОГА Е АНГЕЛ, ПОНЯКОГА – ТИРАНИН



Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била турската и българската книга за вас?
Турският е майчиният ми език, а турската литература – родна култура. Основният извор, който подхранва литературните ми вкусове и разбирания, е турската литература. Разбира се, че през годините развих и обогатих литературните си знания и любов, четейки и усвоявайки множество писатели от различни страни. В руската, френската и балканските литература има множество произведения, чието въздействие съм изпитал и като човек, и като творец. Специално от българската литература много обичам Иван Вазов и Елин Пелин.
Кои са книгите, които са ви дали най-много, и кои са тези, от които сте взели повече, отколкото сте предполагали, че е възможно?
Толкова много са книгите и писателите, които са ми оказали влияние и подхранили произведенията ми... Да не говорим за това, че в различни периоди от творческия живот на един писател на преден план излизат различни имена... Когато се заеме със съставянето на един такъв списък от имена и заглавия, човек неминуемо проявява несправедливост към някои от тях... Но ако трябва да посоча няколко имена, не бих могъл да отмина Достоевски, Булгаков, Хемингуей и Маркес.
Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките и по-далечни години?
В това отношение аз не съм песимистично настроен... По-точно, не съм по-голям песимист, отколкото бих бил, ако живеех например преди сто години. Истинската литература през всички времена беше ценена и следена от едно малцинство, тя никога не привлече вниманието на широки кръгове. Това беше така в миналото, така е и сега. А онова, което днес ни размътва главите и ни подвежда понякога към безнадеждност, е приключването на процеса на превръщането на книгата в търговска стока. Свидетели сме на едно разводняване на пазара, на свръхпродуктивност и критериите ни за оценяване са сериозно разколебани. Кое е същинска литература и кое не е? В това отношение най-справедливата присъда принадлежи на времето. Аз вярвам, че и в бъдеще литературата ще има какво да казва. Докато съществува човешкият род, литературнотворческата дейност няма да загуби значимостта си.
Културната криза днес има причини, признаци, но и някакъв лек, който по принцип е универсален. Не убягва ли от погледа тъкмо турската специфика на този лек?
Това е една от твърде много ангажиращите ме теми, до която често се докосвам в публицистиката си. Конкретно за Турция можем да изтъкнем господството на една твърде банална и деградираща развлекателна култура, разпространявана преди всичко от телевизионните канали. Имайки предвид, че голяма част от хората запълват свободното си време пред телевизионния екран, че децата ни получават основни знания за живота именно от телевизията, не е трудно да разберем, че това състояние подсказва за една дълбока културна и нравствена криза. Някои ценности много бързо се подлагат на ерозия. Универсалният изход от тази ситуация се крие в образователната система и културната политика на държавата. Конкретно в Турция голяма отговорност пада и върху институциите, които създават културната индустрия, те би трябвало да си направят сериозна самокритика. Въпреки всичко това съществуват и положителни тенденции. В сферата на културата в Турция се наблюдава едно невероятно съживяване. Увеличи се производството на културни продукти и което е по-важно – то значително се разнообрази. Има една, макар и малка група хора, която почита и следи отблизо производството на продукти в сферата на културата.
Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. Имате ли за себе си съзнателно обяснение за всичко, което сте творили – нали волята творчество е и продукт на инстинкта на художника, на неговата загадъчна и тайнствена същност, която той дешифрира с текстовете си само донякъде пред читателя?
Действително, както всеки човек има оставаща чужда и за самия него винаги тъмна страна в характера си, така и за един писател творческият процес притежава своите, оставащи винаги загадъчни страни. Нито един писател не би могъл да разкрие напълно силите, импулсите, инстинктите, които „придвижват“ творчеството му, пък и той не би желал да стори това.
Кое през годините ви е давало най-голямо упование и надежда?
Семейството ми, приятелите и вярата в изкуството, което представлява основното ми занимание в живота.
Как си представяте Турция в края на следващия век? Какво е за вас Времето?
Да бих могъл да предскажа какво ще се случи след 100 години... За жалост, мога само да споделя това, което би ми се искало да се случи... Една Турция, чиито граждани материално и духовно да живеят един подобаващ на човешкото достойнство живот, демократична, уважаваща човешките права, справедлива и мирна.
А що се отнася до въпроса ви за Времето, то е едно от най-основните понятия, структуриращо всички наши възприятия за света във и около нас. Според мен Времето понякога е ангел, а понякога – тиранин. Трябва да се съобразяваме с него, но не бива да се превръщаме в негови роби.
Изминалите сто години – с какво най-много тежат (като създадени ценности) и ни тежат (като тегоба)?
В нито един период от своето съществуване човечеството не достигна такова развитие и не проля толкова много кръв, както и колкото през последното столетие. От една страна сме свидетели на невероятно технологическо и научно развитие и уж то цели подобряването на условията на човешкия живот. Но от друга страна – каква ирония! – навлязохме в новото столетие с проблеми – войни, беднота, унищожаване на природата..., сериозно застрашаващи бъдещето на света и човечеството. За съжаление постиженията на човечеството в областта на техниката не бяха съпроводени с паралелно нравствено-духовно развитие. Сега в началото на ХХI век сме длъжни да подложим на преоценка толкова възхвалявания научно-технически прогрес, стремежа си да господстваме над природата и да сътворим нови ценности.
Оптимист или песимист сте за съдбата на Балканите и човечеството и защо?
И съм оптимист, и съм песимист... Ако фокусирам погледа си в ХХ век и днес не виждам повод за оптимизъм. Но ако разсъждавам в много по-далечна перспектива, ставам оптимист, защото няколко столетия в историята на човечеството са равни на живота на една пеперуда... И независимо че днес човечеството е много далеч от своето духовно съвършенство, аз вярвам, че то може да се развие в положителна насока, създавайки един по-добър и справедлив свят. Зная, че това е доста утопично схващане на нещата, но когато се откажем да вярваме в това, какво друго ще ни остане?
С коя своя особеност можете да се пошегувате публично и често ли го правите?
Мога да се пошегувам публично с всяка своя особеност, но не го правя често.
Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрали, ако трябва да избирате днес? А преди тридесет години?

Не зная какво имате точно предвид под „вечна книга“... Но аз вече знам няколко такива, които биха навлезли в категорията на вечните, затова бих избрал торбата със злато. А и защо това злато да не се изразходва за хубави книги и за изкуство?
Мислите ли, че в новите времена могат да изкласят нови имена, когато пътят до читателите е труден и неясен? Опитът ви от вашето собствено публично утвърждаване може ли с нещо да бъде полезен днес? Как и колко лесно ви признаха?
Безспорно, ще изкласят нови имена, пък и изкласяват. Нови имена не биха се появили само ако хората се откажат от творческа дейност. Като човек на изкуството, процесът на моето обществено признание е малко по-различен от другите писатели. Първоначално попаднах в полезрението на обществото и бях обикнат, придобивайки международна известност, с музиката си. Поради това в сравнение с другите писатели словото и гласът ми се чуха може би малко по-лесно и по-бързо. Но мисля, че истинската литература рано или късно получава заслуженото си признание.
Бихте ли посочили вашата лична антология или колекция от имена, майстори на прозата, които цените най-вече – от турската и световната, включително балканската литература?
Личната антология на всеки писател представлява една динамична цялост, защото той всеки ден преоценява и подрежда поновому този списък, изключвайки или включвайки нови имена и произведения. Не е възможно тук да изброя всички заглавия в личната си антология. Ако трябва да назова няколко, то те ще бъдат познати на всички шедьоври от световната класика. Все пак бих могъл да кажа, че Достоевски, Толстой, Хемингуей, Булгаков, Маркес представляват неизменните имена в моята лична антология.
На същите въпроси отговориха и едни от най-големите български писатели, наричани „живи класици“, които участваха в друга издателска серия, наречена „Бялата поредица“ – Книга с автограф през април 1999 г. Имахте ли възможност да се запознаете с отговорите им – какъв е вашият коментар?
Действително с голям интерес се запознах с отговорите на другите писатели. Независимо че на микроравнище произхождаме от различни исторически и географски реалии, бях щастлив да констатирам, че в преобладаващата част споделяме едно и също мнение.
Има ли спасение от монологичността и мазохизма на балканците? И какво е то?
Изключително труден въпрос. Спасение, разбира се, че има, теоретично това е възможно. Но как ще се развържат „гордиевите възли“ и как ще се намери ключ за тежките врати на политиката, и аз не зная. Политиката, която се основава върху религията и етницитета, е най-голямата заплаха за световния мир днес. И това не е свойствен само за Балканите проблем.
Без кои автори – турски, балкански и световни, не би била възможна една бъдеща антология на шовинизма?

Не се чувствам достатъчно компетентен да съставя една такава антология.
Какви народопсихологични и литературни комплекси откривате в турците и съседните им балкански народи? Доколко това е резултат на факта, че балканците са пропуснали Реформацията, Просвещението, Великите географски открития? Докога ще продължаваме да живеем като че ли светът сме само ние и никой друг не съществува освен нас?
Не познавам достатъчно отблизо всички балкански страни, за да си позволя правото да ги съдя по техните недостатъчности. Убеден съм, че всяка страна си има своите разбирания за недостатъчност. Ако трябва да генерализираме, възприятията за комплексираност на всички страни от региона, включително и Турция, се основават върху различията Изток–Запад, европейско–неевропейско. И тази различност има своето отражение в реалния живот, тъй като страните от балканската география се разминаха в различна степен с някои исторически и икономически процеси. Но не би трябвало да забравяме, че тази различност е нещо измислено, теоретично. Съставната динамика на европейската идентичност е неевропейското, другостта или Другото на европейското. Но когато се вглеждаме в границите, които се чертаят, виждаме, че сме различни, но в същата степен и си приличаме. Мисля, че най-голямото изпитание пред човечеството днес е, преодолявайки различията на микроравнище, да прегърне универсалното...
Как оценявате ролята на частното издателство „Балкани“ за балканското литературно и културно сътрудничество, в конкретния случай по повод „Балканска библиотека“? У нас такава поредица с автори от всички балкански литератури без изключение не е издавана никога. Колко омраза, предразсъдъци, идеологически табута и колко загубено време...
Това е достоен за похвала проект. Едно от нещата, които трябва да се правят за установяването на миролюбиви отношения между балканските страни, е обезпечаването на диалогичността и културното взаимодействие между тях. Именно по такъв начин народите биха могли да преодолеят изкуствените различия, поради които се пролива толкова много кръв, и биха могли да се обединят на основата на общочовешките ценности.
Какво не могат да разделят балканците според вас?
Не е възможно да се направи анализът на историческия опит на Балканите, без той да бъде опростен. Затова ще ви отговоря по ницшеански. В крайна сметка това, което не може да се подели, е винаги властта – политическа, икономическа или символическа. Това е причината за конфликтите и неразбирателствата не само на Балканите, но и в цял свят.
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея освен вашата достойна за уважение съпричастност?
Като допълнение към превеждането и издаването на книги е възможно провеждането на поредица от най-различни културни мероприятия. Възможно е организирането и обединяването на писателите в платформи и форуми. Много важно и полезно би било полагането на усилия за запознаването на света с балканската литература и култура. Бих ви посъветвал да включите в проекта си не само живи турски писатели, а и такива, които вече живеят само със и във творбите си. Например колко прекрасно би било да бъдат преведени на балканските езици произведенията на Ахмет Хамди Танпънар.