Българската земя, Георги Гроздев, послепис от есеистичната книга "Камбаната на Косово"Послепис към „ Камбаната на Косово”
Българската земя
Георги Гроздев
1.
В тези дни отново се сещам за любимото ми село Пещерско. То през шейсетте години на миналия век като на шега започна да приютява турците, „слизащи от Балкана“.
Най-емоционалният ми спомен е от селото, където съм прекарал първите години от живота си.Свързан е с първото ми и най-любимо куче в живота. При едно от идванията ми на село срещам до бившата вече къща на дядо Георги и баба Стоянка малко турче с кафяво кученце. Гали го и му се радва. Спрях се. Клекнах дори, за да сме на едно ниво. То, горкото се изчерви, както и аз се изчервявах лесно едно време. Запознахме се. „Как се казва кученцето?“, попитах нехайно.
– Мечо – беше отговорът, който ме зашемети.
Сякаш времето започваше отново. Сякаш пак бях аз, само че вече съм турче, а не българче. И моето куче едно време се казваше Мечо. Църквата е замлъкнала отдавна, джамията е нова, има само един-двама българи. Това беше се случило само за петдесетина години. Земята на селото усилено се изкупува от турци и разпилените от времето проклето наследници българи я продаваме. Писателят Ивайло Петров казваше, че когато загубим и земята си накрая ще загубим всичко.
2.
...Защо бе целувал тази земя Христо Ботев след слизането си от кораба „Радецки“? Може би новоизобретената протурска партия ДОСТ ще ни отвори очите в „стратегическа дълбочина” по този въпрос... Книгата на бившия турски премиер Мехмет Давутоглу със същото заглавие май е прекалено дебела за нашите умници. Дали са я чели?
Примерът на Рачко Пръдлето, героя на Иван Вазов, се оказа заразителен за новите законотворци и управници, които мислят, че всичко започва отново от тях. Преди това България не е съществувала. За полуинтелигентния ни „елит” основни български интереси, въпреки идеологическите фокуси на всяко историческо време, няма. Така както националните интереси имат значение в Полша, Унгария, Чехия, Словакия... Традиционната българска продажност, а не държавност, е сляпа и за онзи капитан от военното разузнаване на Царство България, благодарение на чиято добра работа Одринска крепост бе превзета от българския войник. Чудно ли е и защо паметникът на героя от Балканската война генерал Васил Делов в Кърджали бе отхвърлен от местните общинари.
3.
...Направи си труда и провери дали имаш досие, ми каза един познат. Установих, че съществува нещо такова в раздела „военно разузнаване на Българската народна армия”. Много преди Десети ноември 1989 имах приятели от армията, сред тях още от детството - съвсем близки роднини. И в техните среди съществуваха хора, които не идентифицираха България с „личната преданост към другаря...” Бяха мъже на честта и професионалисти. Родовата ми история помни бягството на близките ми от Ковчаз, Лозенградско през 1912 г., смъртта на едно бебе и на едно шестнайсетгодишно момче. Оставят къщите, земите си и до днес невърнати. Момчето е брат на баба ми Кера по майчина линия, заклано от турците заради нов елек, който отказало да свали доброволно.
Едно бебе се задушава на цицката на майка си, докато тя го притиска, скрита в сламата. Така не чуват плача му. Иначе щяло да загине цялото семейство. С железни шишове проверявали изоставената плевня. Тази българска майка е прабаба ми Стана по бащина линия.
Какво откривам в полупразната папка? Декларация по стандартния шаблон и едно писмо на чужд език от преди преди 33 години, изпратено от чужбина на адреса ми, което занесох на моя приятел от години Мишо.Той служеше в армията и пишеше хубави разкази. Така и не разбрах дали съм помогнал с нещо тогава. А бих искал.