Съставянето на Антологията на балканската поезия “ХЕМУС” представлява дълга перипетия и е резултат от системната работа на много хора, началото на която бе положено от една вдъхновена идея на Стефан Гечев.
Но не бихме могли обаче да оставим Антологията на собствената й съдба и да спрем дотук.
Бидейки един от онези, които имаха щастливата възможност да се занимават вече в продължение на няколко години с балканската литература, мога да твърдя, че изданието “ХЕМУС” е само едно начало. Убеден съм, обаче, че това е добро начало. И ние трябва да го оползотворим.
Ние прехвърлихме мост; сега той трябва да бъде разширен, да прокара пътища за общуване. Мисля, че началото трябва да бъде подето от филолозите, литературните историци, академичната общност, изследователите и преводачите, с още повече усилия. Поетичната антология “ХЕМУС” представя само една малка част от поетичното наследство на балканските народи. Всеки знае, че подборът на от три до пет стихотворения от десетина поети от неговата родина са почти нищо. Необходимо е да се осведомим за по-старата книжовна традиция, но да разширим познанията си за литературните течения и за по-съвременните литературни тенденции. Да научим кои са литературните школи, но и каква е вътрешната история на всяко литературно поколение. Трябва да се провеждат конгреси, международни срещи изложения на книги и преводи. Предстои да бъде свършено още много....

***
Необходимо е, обаче, да изясним някои прости неща. Както съм се убедил, тези усилия единствено или изключително, не могат да бъдат осъществени с посредничеството на държавата. А може би и не трябва. За сметка на това във всички наши страни има сериозни хора и независими изследователи; съществуват малки изследователски институти, а и университетски факултети. Може би там ще трябва да бъдат потърсени онези, които ще се опитат да реализират един проект за съвместно, разширено и по-задълбочено опознаване на нашите култури.
Недейте да очаквате това от заемащите различни постове официални представители на държавната власт.
***
Балканите са избутани и притиснати в ъгъла. Тази история е стара, добре ни е известна, преживели сме я на гърба си ние, балканските хора. Но балканският пейзаж е толкова богат: традиции, костюми, кухня, модели на поведение, манталитети, музикално наследство. Дори езиците и диалектите са се омесили, разбъркали са се едни с други, във всеки един има заемки от всички останали. Но и сблъсъците между етническите и религиозните групи са били насилствени.
Този балкански пейзаж, пропит с пот и кръв, ни е познат и близък. В този пейзаж, повтаряме това: навсякъде срещаш почти тъждествени традиции, народни носии, традиционна кухня, поведенчески модели, музикални мотиви, фолклорно и песенно наследство.
Тези общи елементи са нашата обща култура. Тя е, която в последна сметка доминира и остава. Трябва да проявим настойчивост и да стъпим върху нейните здрави основи. Босненският сърбин, поетът Илия Ладин пише:

Тук лежи един татарин Паднаха
Който падна от един унгарец Остана само
Който падна от един славянин Един гущер
Който падна от един франк Една иглика
Който падна от един гот Един ветрец!
Източен Мек
Който падна Пролетен!
Всички
Всички

От всички исторически премеждия и братоубийствени кръвопролития нека да остане игликата.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова