Пресбюро "Балкани" : Капитал LIGHT- "ВИК и ЕХО" : роман, престоял в чекмеджето 20 години, спечели годишната награда на "ВИК"Въпроси : Амелия Личева
Отговори : Евгения Иванова
Веднага след като г-н Вик обяви името на победителя в тазгодишния конкурс за роман на годината, споделихте, че това е първата Ви награда. Защо според Вас журито се спря на Вашия роман и как самата Вие оценявате достойнствата му в контекста на останалите номинирани романи?
- Защо журито се спря на моя роман, трябва да питате него. Единственото, което аз мога да направя в случая, е да го заподозра в добър вкус.
Вече казах на самата церемония, че харесвам не само останалите номинирани романи, но и някои пропуснати като „Сабазий” на Кристин Димитрова и „Потъването на Созопол” на Ина Вълчанова. Различното във „Фото Стоянович” само на пръв поглед е времето, в което се развива по-голямата част от действието. Онова, което аз самата смятам за истински различно, е полифоничното му звучене, разбягването на гледните точки и игровия принцип на преподреждане на клишетата.
Съгласна ли сте с определянето на романа Ви като постмодерна мистификация? Или предпочитате оценки, които търсят документалното в него?
- Струва ми се, че съм някак поуморена от документалността в академичните си съчинения. Затова тук съм се втурнала да романтизирам, митологизирам, демонтирам и мистифицирам сериозните обекти на научните си изследвания. Нямам нищо против романът ми да бъде определян като постмодерен – нали самата аз съм се стремила да разбягам гледните точки?
Коя е голямата цел на “Фото Стоянович” - младите да разберат повече за миналото ни, или и да успеете да предизвикате критиката , медиите?
- Не мисля, че съм си поставяла голяма цел. Наистина исках да си поиграя с традиционните представи, да покажа един друг начин да се мисли историята – лек, ироничен, интимен някак. Ако младите прочетат книгата ми, може бе ще се убедят, че историята не е непременно вкаменелост – скелет на динозавър, който вади изкуствените си зъби при всяко посягане да го потупаш по рамото.
Да очакваме ли следващ роман от Евгения Иванова?
- Разбира се. Дано не прозвучи като заплаха.
„Капитал”, 8 ноември, Амелия Личева