От 7 до 10 октомври в Балчик се състоя Балканска ПЕН конференция на тема "Национализмът в глобалния свят и балканските писатели". Присъства и известната румънската поетеса Ана Бландиана, автор от "Балканска Библиотека" с книгата "Коридори с огледала", том есета и поезия, чието интересно изказване също ще бъде публикувано в сайта и в сп. "Литературни Балкани" в близко време.
Повече подробности за конференцията можете да прочетете в специалното печатно издание "Балкански диалози", в което участват автори като Георги Константинов, Михайло Пантич, Ганчо Савов, Георги Гроздев, Ристо Лазаров, Айсу Ерден, Никола Инджов, Бойко Ламбовски и др. Изданието се разпространява от ПЕН-център България на български и английски език.

- - -
Слово за кипърската литература

Христос Хаджипапас,
председател на Съюза на кипърските писатели

1.
Днес ще ви говоря накратко за кипърската литература или литератури, т. е. за словото, създавано на средиземноморския остров Кипър, известен на вас главно с големите му политически проблеми. Уточнявам: когато говорим за кипърската литература в последните десетилетия имаме предвид съществуването на две литератури: на гръцко-кипърската и турско-кипърската литературна продукция, създавани от творци от двете големи общности на Кипър.
Кипърската литература, създавана на гръцки език, има своите корени още в древно-гръцката традиция. Кипърският поет и прорицател от древността Евклос в едно свое поетично произведение предрича появата на Омир, който ще се роди в Саламина на остров Кипър, ще възпее патилата на гърците и ще спечели безсмъртието... Значима е и кипърската средновековна литература (Леонтиос Махерас, Вустрониос), както и ренесансовата (любовни стихове, рими на любовта). По-новата литература е свързана с основаването на първата печатница, което съвпада с прехода в управлението на Кипър от дългогодишното османско владичество към британско управление през 1878 година.

2.

От друга страна турско-кипърската литература има по-краткотрайна история. За нейно начало се приема четвъртото десетилетие на ХХ век, а действителното и развитие почва около 1960, годината на учредяване на независимата кипърска република. Турско-кипърската поетеса Неше Яшин пише например, че кипърците турци определят своята литература като турско-кипърска едва след 1980 година.
Що се отнася по-общо до нашата тема, понятието национализъм се тълкува от една страна като филопатрия, любов към родината, както се появява за първи път при Аристофан или патриотизъм, в какъвто смисъл го използува големият борец за свобода, поет и интернационалист Ригас Фереос (1757-98). В произведението си „Бойна песен“ той приканва всички поробени балкански народи –гърци, българи, арменци и дори турците да се вдигнат на борба срещу потисника. Подобен призив, както е известно, намираме и в творчеството на големия български поет и революционер Христо Ботев. Споменавам тези двама значителни поети-герои от балканската литература, не само защото са известни на всички, но и защото тяхното дело е пример за борба за национално самосъзнание, за национализъм без национална омраза, за патриотично и същевременно дълбоко хуманно творчество. Подобни примери има при всички балкански народи, които са имали подобна съдба в моменти на въстания за национално освобождение.

3.

В Кипър подобен исторически момент възниква по време на британското владичество, когато кипърските гърци, по-късно от много други европейски народностни групи, започват борба за национално самоопределение, за свобода и независимост от британската корона. Тогава те обръщат поглед към „майката родина“ Гърция, с която свързват упованията си за освобождение. В същия период Великобритания прилага политиката си на „Разделай и владей“ между гръцките и турските кипърци с цел да стабилизира разклатеното си господство. При тези условия възниква националистическата или патриотична поезия, за която ще стане дума по-долу. Факт е, че в Кипър е много трудно да се говори за шовинистична литература освен в някои изолирани случаи, които засягат главно турците кипърци и то в един кратък исторически период. Чувството, което е характерно обаче за гръцко-кипърската литература от този период, е на един неосвободен народ, чувство от осуетяване на националните тежнения.
Нашият национален поет Василис Михаилидис (1851-1917) пише на кипърски диалект вдъхновената епична поема „Девети Юли 1821 в Никозия, Кипър“ за архиепископ Киприанос, обесен от турците заесно с други духовни лица и първенци. Поемата е написана почти един век след историческото събитие и има символични проекции. В нея е поставен въпроса за свободата и вярата в правото на националното самоопределение на кипърците. В посочената поема на Василис Михаилидис, поема с висока естетическа стойност, поетът говори с думите на архиепископа и заявява, че „гръцкото племе е родено заедно със света, че никой досега не успял да го затрие, тъй като Бог го пази от небето. Ще изчезне, само ако светът се свърши...“. От този стих става ясно пълното идентифициране на кипърците-гърци с гръцката нация. В същата поема обаче, в която се говори за жестокостите на турския поробител срещу кипърското население, кипърците турци са представени различно, на тях се гледа с други очи. Това намира израз в образа на турския първенец Кьороглу, който се опитва да спаси архиепископа на Кипър, предлагайки му убежище с опасност за собствения си живот. Михаилидис говори например за това, че Кьороглу „е бозал от добра майка“.
По същото време друг кипърски диалектен поет, Д. Либертис (1866-1937) възпява също майката родина Гърция и я призовава „да отвори прегръдки и приюти в тях децата си, кипърците, та заедно да празнуват Великден“. Този лирически и любовен поет отъждествява кипърските гърци с Гърция във всичко: външен вид, произход, светоглед. Подобни стихове се пишат по време на стихийния бунт на кипърците срещу английското владичество (1931) и последвалото жестоко потисничество, известно като управление на Палмер.
Малко по-късно големите поети от редиците на левицата Т. Антиас и Т. Пиеридис създават главно социална, но и патротична поезия срещу чуждия владетел. Тук обаче не се среща елементът на „елинистичността“ (гьрцизма), за който стана дума по-горе. Този елемент взема все по подчертани размери със изострянето на антиколониалната освободителна борба.

4.

Борбата, водена от гръцките кипърци срещу английското владичество (1955-59) с декларирана цел за еносис с Гърция, ражда противоположни тенденции сред турците кипърци, особено като резултат на английската политика и на новите аспирации на Турция в региона. Така се зараждат и корените на турско-кипърския национализъм, намерил израз по онова време, както и малко по-късно в турско-кипърската литература. Интересен феномен по отношение на националното и икуменичното, представлява поезията на кипърския диалектен поет Павлос Лясидис (1901 -1985). Сам той е бежанец в резултат на турската инвазия. Въпреки това в поезията си поддържа живи спомените за мирното съжителство на гърци и турци кипърци. В стиховете си търси корените на национализма в интересите на силните на деня, съветвайки народите да отвърнат лице от „отделните родини“, създадени според него от господстващите в ущръб на народите.
По същото време обаче Костас Монтис (1914-2004), един от най значителните поети на Кипър, и изразител на тенденцията на „елинистичността“, пише за „майката родина“ Гърция и гръцките поети, към които причислява и кипърците поети.
„Малко хора ни четат,
малко знаят езика ни.
Оставаме си неоправдани, без овации
в този далечен ъгъл на света.
И все пак наша награда е това,
че пишем на гръцки.“

5.

Същевременно най-значителният от нашите съвременни прозаици, Георгиос Филипу-Пиеридис (1904-1999) в своите следвоенни разкази изследва причините и последиците на голямата злина, връхлетяла страната, без дори и следа от национална омраза, посочвайки обаче подозрителността, възникнала дори сред приятели от двете общности, при приятелства от старото добро и мирно време.
Считам този кратък преглед на кипърската литературна традиция за една проста скица. И все пак поради вярност към историята тук трябва да добавим, че при турско-кипърската общност съществува един малък период на шовинистична
поезия, най-вече в годините на независим Кипър и по време на
междуобщностните конфликти 1963-65. Турско-кипърската поетеса Неше Яшин подчертава, че тази тенденция може да се разглежда в две категории. Едната, която с трудност може да се причисли към поезията, поради нейното голо сквернословие и другата, в която като жертви на конфликтите се представят
винаги турците кипърци, като се демонизира „Другият“, гърците, които никога не са представени в редиците на страдащите. Кратък пример от първата категория:
„Единствена моя цел - отмъщението.
Жадувам за часа, когато ще застана на бойното поле.
И дори само за ден ако отрежа хиляди гяурски глави
Повярвайте - пак не ще ми мине омразата
Хиляда гяурски глави е много малко.“
„Учители“ в този шовинистичен делириум са началните учители, много от тях внесени от Турция по поръчка на английската администрация. Планината Таурос в Турция е символ за националистите, тя е „майката Турция“.
«Аз съм езикът на вълните
Шепна в ухото на Кипър-
„Турция приближава..“
По същото онова време значимият гръцко-кипърски поет Пантелис Миханикос (1926 - 1975) написва «Одата за едно убито турче», с която спасява честта на всички кипърци и главно на политиците от онзи период.
„...Едно сгърчено лице
набраздено от болката,
маска без възраст
врязана във вечността за да пита
дали тази земя бе много малка
за празника на пролетта.
За да пита дали има нации
при народите на маргаритата
Да пита
от коя нация е зелената трева. “
Един от турците кипърци, писали шовинистични стихове е Озгер Яшин, баща на прогресивните турско-кипърски поети Неше и Мехмед Яшин. По късно той обръща гръб на тази тенденция. Дъщеря му Неше Яшин на 17 години написва стихотворението „Моята родина бе разделена на две“, където поетесата се пита коя от двете части трябва да обича.. По стихотворението е написана песен от гръцки кипърски композитор, която се пее в цял Кипър, но е забранена по онова време в окупираната част. Мехмед Яшин с ранната си поезия и политическия си манифест допринася за преодоляване на нездравата ситуация на шовинизъм и национална омраза, която се изявява преди инвазията, дори чрез една антология с такова тематично съдържание.
Големият обрат идва няколко години след инвазията на Турция в Кипър през 1974 година Турците-кипърци осъзнават, и го изразяват в стиховете си, че майката родина, за която тъгуваха, е станала чужда, станала „Другият“, докато „Ние“ е Кипър, турците и гърци кипърци заедно.
При един по-задълбочен анализ на съвременната литература на гърците-кипърци ще установим, че примери на национална омраза както и шовинистични тези почти не се срещат.

6.

Решаващо събитие от съвременната кипърска история е турската инвазия от 1974 година Тези събития дълбого засягат кипърските творци, независимо дали говорим за гърци или турци: спомените за изгубените родни места, изчезнали близки, безвъзвратно отминалите години на мир и всекидневни радости, на наивността и на лудостта на хората („а и на боговете“, както би добавил Георгиос Сеферис). Всичко това примесено с тъга, но и новото самоосъзнаване присъствува в стиховете и прозата на кипърските творци. „Ако нашият народ не успее да почерпи нищо от сполетялите го злини, тогава напразно му е била дадена тази трагедия“, казва кипърският поет К. Хараламбидис. В най-общи линии в творбите както на гърците така и турците- кипърци се отразяват съществувалите добри отношения между обикновените хора преди събитията, отношения дори на солидарност, изявена от двете страни по време на трудните дни на конфликта. В много литературни реминисценции от двете страни се окриват често аспекти от нещастието и болката на „другия“ през онези трудни години.
Този процес на катарзис и самоосъзнаване е характерен за литерурата на гръцките-кипърци. Още през 1980 е издадена обща антология на кипърската поезия със заглавие „Под едно и също небе“, поезия за общата родина Кипър. С последвалите многобройни преводи творците от острова отварят пролука в стената, която ги разделя. Характерен пример стихотворението на турско-кипърския поет Тамер Ончюл. Той се обръща към стената, наричайки я „вампир“. Пита после, кой го „храни, на знамената на колко страни служи и колко хора още има да погълне“. Подобни стихове се срещат и в гръцко-кипърската поезия. В моята стихисбирка „Увод към трагедията“ 1979 година, съществува стихотворение със същото заглавие – „Стената“. Според поета нея ще събори авангардът на гърци и турци-кипърци заедно. Известният турско-кипърски поет Фикрет Демираг със стихотворението „Трагедията на корените и на пръстта“, намеквайки за единството на гърци и турци-кипърци, казва: „отворената рана, която оставя коренът в земята, е раната, която оставя в майката синът, когато заминава. Отделяйки се коренът изсъхва, пръстта продължава да кърви“.

7.
Както се вижда, литературната памет и нейните носители ще измият срама от лицата на политиците, като по този начин бъде спасено достойнството на целия кипърски народ.