Георги Гроздев. „Орис и вечност“.
Изд. „Балкани“, С., 2023, 264 с., 20 лв.

Покъртителна книга, която превръща болката по рано изгубения син във висока семейна и родова мисия. Първата част включва дневникови записки от 1982 до 2002 г., съхранили променливия образ на вечното момче Васко. Втората част надгражда личното говорене в своеобразен речник на паметта, съставен по азбучен ред – за бащи и синове, за внуци и деди, за далечни близки, за непогребани светове...
Тези мемоарно-философски фрагменти, написани от свидетелска гледна точка, изцяло разчитат на вътрешните обеми на всяка дума, която има силата да отключи и най-непрозирното минало, отваря проход назад, за да ни върне в друга стая или на слънчева поляна, по която играят сенките на незабравените прадеди. Трагедията от загубата на сина е продължена във фрагментарна родова сага, в която всички от всяко време отново са заедно – около огнището на езика.

Литературен вестник, бр.29, 6-12 септември, стр.5 рубрика Витрина