Вълкът

Вълкът посича с бързия си взор
отлитащата гръд на пътя.
Потропват колелата на каретата.
И само малката принцеса го смалява,
и само тя го гали по главицата,
разбира мъката му, сричайки
уверени напътствия.
Надничат сепнати завоите,
познайника не могат да повярват
от стар водач на куче най-покорно
преглътнал е съдбата.
О, има за това отплата!
Таз малка прелестна кралица
със шапчица от сламени иглици
и панделка усукана.
Но знае вече клетият глупак:
синджира тежък тя държи из късо
и сочи му към някаква посока
с намигване едничко на окото.

Тъй старите кръшкачи влизат в пътя.