BALKANI
   English   Български
Спасение дебне навсякъде - разказче от Георги Гроздев


Добре си живееше като малък глигана Гошо в елитното ловно стопанство край морския залив. Често идваха едри мъжествени фигури с пера в накривени капели, с джипове и с пушки. Пропускаха дребосъци като него. Радваха му се като го зърнеха и често го снимаха с пожелание: „ Голям да пораснеш!“ Фарът внезапно блъсна майка му в челото, нещо изпука или изплющя, кръвта й опръска глиганчето в окото.
Онази нощ то остана много озадачено. Мъжествените фигури стреляха без да слизат от огромен джип, гърлено се смееха и понеже стадото си ровеше в изкуствената картофена нива, те май си мислеха, че животните им са в кърпа вързани. Гошо дочу, че нещо си говорят и за него.
Единият видял тъмно петно да примърдва наблизо, вторият се нави да слезе от джипа да провери, а третият уж само да пусне една вода, а пък се затътри след тях. Гошо трепереше в тревата, небето бавно порозовяваше.
- Ето го! – изкрещя онзи, на който кранчето му капеше още.
- Да го хванем живо! – рече колегата му. Втурнаха се с пияна глава напред.
В този момент Гошо усети, че никак не е малък, ами е пораснал изведнъж. В паниката си хукна право срещу тях. Спъна ги и те се търкулнаха като зелки. Гошо отпраши накъдето му видят очите. Чу изстрели зад гърба си, крясъци…
Изведнъж гората свърши и той усети, че се е озовал на морския бряг. Въобще нямаше време да мисли. Бухна се и заплува чевръсто, отново изненадан от себе си. Никога не беше тренирал плуване. Заливът е към десет километра, но за нула време стигна до брега на близкото градче. Забелязаха го ранобудни рибари и замятаха несръчно мрежи към него да го хванат. Много викаха и те като ловците.
Глиганчето изгрухтя шумно във водата и обърна ход на сто и осемдесет градуса. Като истински малък вапор то зацепи към срещуположен далечен бряг. Там беше поникнала бетонна джунгла от хотели. Гошо не знаеше, че този път се носи към наша някогашна национална гордост в туризма.
Когато излази капнал на мекия пясък с чадърите и шезлонгите, Гошо не припадна и не му правиха изкуствено дишане уста в уста. Спасителите спяха, а по плажа се разкарваха врабчета и свадливи гларуси.
Като ракета той излетя отново напред. През цялото време си мислеше, че лошите хора плуват след него и всеки момент ще го хванат за опашката. Тя се беше навила по много странен начин, сякаш бе нарисувана от карикатуриста Борис Димовски, сякаш наподобяваше подписа на един държавник и ловец, дето се беше борил цял живот с бракониерите.
Бракониерите в политиката и гората... Сложна тема е това за Гошо. Той само следваше инстинкта си. Точно днес не искаше да им се даде. Озова се пред стъклена входна врата на огромен тузарски хотел, проби я като снаряд, после и втората, дето му се изпречи, също наниза в движение, сетне изквича протестно в рецепцията. Камерите се ококориха съвсем, алармата изпищя преди сънената служителка. Гошо с още по-голяма скорост излетя обратно през двете дупки в дебелите стъкла без да се пореже…
…Гледам клипа, който ми даде охраната на хотела. Та той е само едно уплашено глиганче, а щом поиска да оцелее - оцеля! Не му бяха нужни трийсет години „преход“, за да му се получи.

в."Стършел", 8 юли 2021 г.

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2025 BALKANI, created by ABC Design & Communication