За „ПЛЯЧКА“

Анджело Миткиевич (Букурещ),
писател и литературен критик:
„Роман, който има и измерението на притча, като „На мраморните клифове“ на Ернст Юнгер или „Замъкът“ на Кафка, романът на Гроздев трябва да бъде четен в дълго размишление, което изисква фразата, една фраза, която може да се трансформира в афоризъм, максима или заклинание. Романът е плътен тъкмо чрез този характер на сентенция на изказа, който показва изцяло силата си така, че всяка дума тежи като куршума, който те е ударил.“

Михайло Пантич (Белград),
писател и литературен критик:
„Гроздев прибягва до едно почти забравено в съвременната литература решение, прозиращо преди всичко в избора на доста рядката, бих казал, дори необичайна тема, а сетне и в избора на повествователния стил, в композирането на историята и в типа нарация, който неминуемо ни напомня за старата, възродена традиция, когато човекът се представя като същество, жадуващо за хармония, която пък е постижима единствено при осъществяването на връзка с някого или нещо…“

Ламброс Скудзакис (Атина), литературен критик:
„Иносказателният почерк на Гроздев е обогатен с елементи от народните предания, но и от анималистичната балканска литература (например с появата на скрити атавистични сили). Характеризира се с изразена поетичност дори в най-суровите моменти...“

Ане Щурм (Берлин), литературен наблюдател:
„С желанието на Мери да се превърне в звяр се натъкваме на един принцип, който се открива в целия роман: взаимното превъплъщаване на хора и животни. Всичко се върти отново и отново около основния въпрос: какво прави човека човек и какво го различава от животните? Ловът дава безкрайни възможности да се тематизира размиващата се граница между ловец и плячка...“


За „НЕПОТРЕБНИЯ“

Здравка Евтимова, писателка:
„Всеки българин, който иска да осъзнае в пълна мяра истината за собствения си живот и за онова, пред което е изправена България, трябва да прочете тази книга.“

Вихрен Чернокожев, литературен критик:
„Днес, когато семейната, родовата, личната, индивидуалната история все повече инатливо се дистанцира от голямата национална история, книги като „Непотребния“ оставят важни и същностни следи.“

Ефтим Клетников (Скопие), поет, литературен критик:
„Митът за вълка, особено присъстващ в митологията и колективната психика на славянските народи, също така извънредно добре функционира в романа. Той е архаичната, тъмната природа на Боян, неговото животинско алтер-его. Веднъж Боян и Вълка са нещо отделно един от друг, веднъж са химера, комбинация от две различни половини, друг път са цялостно и до неузнаваемост слети, амалгамизирани един в друг. Тогава те, когато са в единство, са и най-загадъчни.“


ПЛЯЧКА
Българска. Трето издание
НЕПОТРЕБНИЯ
Българска. Второ издание.
Формат 130/200. Стр. 320
ISBN 978-954-9446-83-8