Откъс от интервю пред скопската “Наша ТВ”, 5 октомври 2009
Пълният текст в е-списание “Балкани”,www.balkani.eu




Въпрос: Какво според Вас радикализира гърците да прехвърлят въпроса за името и в сферата на идентичността?

Отговор: Мисля, че ги провокира историята с Антична Македония. Може да са се почувствали застрашени, че ще посегнем на историята им.

Въпрос: Искрено ли смятате, че ние нямаме връзка с онази антична македонска цивилизация по нашите земи?

Отговор: Аз съм убеден в славянския характер на македонския народ. И смятам, че сами си вредим с приказките за Антична Македония. Първо, Антична Македония обхваща територията на съвременна Гърция. Онова, което наричаме Обединена Македония не е от времето на Филип и Александър, а Македония от времето на Римската империя. Когато идват тук, римляните първо разширяват провинцията с името Македония, същата, която виждаме по-късно и на картите на Турската империя. И тази Македония е различна от Македония на Филип и Александър. Другият важен момент е теорията, че когато по тези земи дошли славяните, те се смесили с античните македонци. Историята не познава подобно явление. Когато дошли през 5-6 век, славяните не са заварили тук антични македонци. Имало власи, демек потомци на римляните, както и византийци. Античните македонци вече са били претопени през шестте века римско управление и асимилация. Трето, езикът ни е славянски, в него няма една латинска дума, освен ако не седнем да си говорим за медицина, на пример. Вижте албанците, 20-30% от думите им са с латински корен. Защо учат лесно италиански и френски? Защото го носят в езика си. … Още една мистификация е, че името Македония се било съхранило през вековете. Само дето това е географско понятие, а не държавно. И още нещо, славянският народ, обитавал тези земи, приема като свое името Македония не през 6 век, а през 19-20 век, което ясно личи от трудовете на Кръсте Петков-Мисирков. Друг важен момент: Антична Македония е директно отрицание на славянските ни корени, на св.св. Кирил и Методий, на св. Климент, на св. Наум, на цялата традиция, с която сме закърмени и с която сме израснали. А ние не можем да си позволим този лукс. Как те, живели през 8-9 век и дума не споменават за Антична Македония, а говорят само за славяните. Следователно, народът тук се самоопределя като славянски и ако сега отречем това, повярвайте ми, ще отречем собствената си история, корените си.

Въпрос: За пръв път в Македония имаме своя енциклопедия. Ще Ви помоля за мнението Ви за това издание?

Отговор: Според мен Енциклопедията на Македония е доста противоречиво четиво, но аз не искам тя да не бъде издавана, напротив, искам да се издаде и да бъде последният паметник на комунистическия, югославски период и начин на писане на историята. В нея има много прекрасни данни за географията, биологията, за флората и фауната на Македония, които няма да откриете никъде другаде. Има много отлични и неутрално написани статии за изтъкнати личности – лекари, учени, писатели. Това е една хубава книга, която трябва да я има във всяко македонско семейство. Тук обаче идва и моето "но". Аз искам да видя в нея македонската история, историческият поглед върху тази държава. Какво ми пречи в това отношение? Първо, че тук е на лице пълна "амнезия", когато става дума за периода, през който Македония е в рамките на комунистическа Югославия, сякаш той изобщо не е съществувал, както и разпадането на Югославия. Това липсва в Енциклопедията. Има, да речем, обяснения за периода на турско робство, но за събития от вчера няма и дума. … Странно е и описанието на македонското възраждане. Преди няколко години Блаже Ристевски написа "История на македонската нация". Тя има горе-долу 715-716 страници, от които на възрожденци като братя Миладинови, Жинзифов, Пърличев, Шапкарев, Йоаким Кърчовски, Партений Зографски са отделени само 12 страници. В Енциклопедията сме свидетели на същата картина – минимизиране на тяхната роля и присъствие, за сметка на никому неизвестни имена. Подобно е и описанието на македонското революционно движение. Отново същите схеми. Подялба на центристи и върховисти, на македонци и българи. Тодор Александров, Борис Сарафов, Ванче Михайлов са лошите, Димитър Влахов от добрите. Аз лично съм убеден, че не можем да изключваме тези личности от македонската история. … Не можем с подобни схеми от комунистическа Югославия: десните са лоши, левите – добри, да градим новата си история. Та през последните двайсет години бяха написани много нови научни трудове на тази тема, а в Енциклопедията отново се опитват да ни вкарат в старите модели.

Въпрос: Доста остро реагирате на подобни въпроси. Вие се опитвате да намерите общият знаменател между македонския и българския народ. Лично аз винаги съм гледал на българите като на лошите, докато не започнах да се срещам и да общувам с тях. Така постепенно мнението ми се промени. Остава обаче едно общо впечатление, че българите не ни мислят доброто и в Македония на практика се налагат антибългарски настроения.

Отговор: Аз не избягвам подобни теми, напротив. Първо, дали съм антисръбски настроен. Още по времето на Милошевич аз бях на подобни позиции, защото смятах, че това би било проблем за самостоятелността на Македония. Но днес забелязвам една реюгославизация. Това ме дразни, защото винаги съм смятал, че Македония трябва да се развива независимо от тези влияния. Ако навлезем в историческия дискурс и отново се спрем на Енциклопедията, ще видим, че тя е антибългарска, както много други написани в последните години книги, след това е антиалбанска, после антигръцка, анти НАТО и неутрална, та дори просръбска. Аз обаче абсолютно не мога да се съглася с тезата, с която всички ние отраснахме – с нея ходихме на училище, с нея ходихме в армията, когато постоянно ни внушаваха, че България може да ни нападне, нали? А фактите говорят противното. Няма защо да се връщаме далеч назад във времето. Да вземем македонското революционно движение, ВМРО. Човек трябва да е сляп, за да не проумее, че историческото ВМРО на Гоце Делчев в дейността си е разчитало и е търсело подкрепа основно от България. Ако се върнем по-назад, къде са бягали македонците от турско робство – всички са бягали в България. Идва Първата световна война – накъде бягат? Масово бягат в България. Втората световна война – отново бягат в България. Следователно имало е някакви други връзки, които не изглеждат така, както ни ги представят днес. В България днес има милион души с македонски произход, а ние не искаме да общуваме с тях.

Въпрос: Но и българите не го признават!

Отговор: Това вече е въпрос на национално самосъзнание. Ние говорим за общуване. От 1990 насам ако има страна, съседна нам страна, която да ни е помагала, то това е България. От признаването на самостоятелна и независима Македония, до танковете, които получихме по време на кризата. Да се изкривяват нещата така за мен е абсолютно неприемливо. Защо се създават и ни се натрапват тези изкуствени митове, когато реалността е съвсем различна.

Въпрос: А защо, според Вас, се стигна до тук?

Отговор: Става дума за две идеологии – комунистическата и югославската. Ако отидете в Рожен ще видите огромен паметник на Яне Сандански, издигнат още по времето на комунизма в България. Значи, Яне Сандански е бил признат там. В Кюстендил има паметник на Тодор Александров, разрушен през 1945 г. от комунистите и сега отново възстановен. Сиреч, става дума за идеологически подход. Другият подход е югославският, който внушава, че България трябва да е виновна за всичко. Ето, и аз имам един въпрос. Ние казваме, че Гоце Делчев, Гьорче Петров, Даме Груев, Пере Тошев, Георги Сугарев били учители. Защо никой не се пита какви учители са били? Те всички са били представители на Българската екзархия в Македония. Гоце Делчев става директор на училището в Щип, а после в Банско. На кое училище в Щип е директор? На българското. Гьорче Петров е училищен инспектор на училищата в Македония също от името на Българската екзархията. Даме Груев е инспектор на училищата на Екзархията в Солун. Питам тогава, ако България е била техен враг, защо са се съгласили да работят за нейната Екзархия? Гоце Делчев и Гьорче Петров са представители на Македонския революционен комитет в София. Гоце Делчев винаги участва в срещите на Върховния комитет в София. Той и Борис Сарафов са приятели. Да сте чували помежду им някога да е имало спорове? Гоце Делчев дори го прави председател на Върховния комитет.

Превод от македонски: Александра Ливен