Книгата на Савич „Хляб и страх“ е бунтарски роман. Главният герой, облагодетелстван от природата, галеник на съдбата, стартирал невероятно леко и успешно в живота, в края на краищата трябва да признае своето поражение. Всичко, което някога го е зареждало с градивна енергия, се превръща в непреодолимо препятствие. В този комуникативен и полифоничен, обикновен и автентичен роман звучи темата за човешката съдба във времето и за самото време. В него е въплътена визията на Савич за литературата, че „тя може и трябва да помага на хората да променят този свят в една по-добра посока“. В класацията на Белградската телевизия „Хляб и страх“ е обявен за един от десетте най-добри романи на десетилетието, а през 1991 година получава най-авторитетната сръбска (преди югославска) награда НИН-овата в оспорвана конкуренция с други, също станали емблематични романи. Поради несъгласие с поместения в НИН текст „Ужас“ на Момчило Селич авторът връща наградата.