Интервю на Светлана Дичева с Георги Гроздев: Литературата да не фалшифицира дилемите на живота
Светлана Дичева: Гост е Георги Гроздев, приятел на предаването „Графити по въздуха“ от много години, известен наш писател, свързвам го и с историята на издателство „Балкани“ и с многото талантливи автори от Балканите, публикувани през годините там в „Балканска библиотека“. Повод за гостуването му са три тома около 500 страници всеки, публикувани наскоро. Това са томът с романите „Плячка“, „Непотребния“, „Ентропия“ и „Лабиринт“, вече сме говорили в „Графити по въздуха“ за „Плячка“ и „Непотребния“. Пред мен е първото общо издание на четирите романа. Томът с портрети на известни наши писатели – класици „Изчезващ вид. Срещи с майстори“ също сме представяли, но сега това е неговото трето и допълнено издание. И томът с пътеписи и есета „Корените на човека са в небето“, първо издание.
Тези три книги представят в три различни форми таланта му – от една страна, писател и прозаик, от друга страна – автор на пътеписи и есета. Освен това срещите с майстори са литературни портрети на големи наши писатели от близкото минало. Откъде да започнем?
Георги Гроздев: Трите тома се появяват естествено в резултат на натрупвания в продължение на доста години. За романите са над петнайсет години, за портретите на майсторите от трийсет и пет години, а за пътеписите и есетата близо осем години. Сега са издадени и оформени в корици с различен цвят. Романите в зелено, пътеписите в синьо, а литературните портрети в жълто. Романите са „гроздово обвързани“, както ги нарече проф. Светлана Стойчева. В срещите с майстори са представени и доста подробно изследвани Ивайло Петров, Йордан Радичков, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева и Георги Мишев. Синята корица на „Корените на човека“ е свързана с другите два тома, в нея са отразени размислите ми от пътуванията в различни страни, където съм бил канен като писател. Имам и други подобни впечатления, но в синия том са от Франция, Белгия, Швеция, Китай, Хърватия, Гърция и Косово.
Светлана Дичева: Може би все пак да започнем с романите. Още повече че те имат пряка социална връзка с начина, по който България минава през прехода от социализъм към демокрация. Заглавия като „Плячка“, „Непотребния“, „Ентропия“, „Лабиринт“ подсказват важни жалони от нашия преход. Не е ли така?
Георги Гроздев: Вие като опитен, няма да казвам дългогодишен…
Светлана Дичева: Не, не!
Георги Гроздев: …като журналист сте винаги млада и свежа, с млада и свежа мисъл и надушвате нещо…
На корицата с романите съм написал една бележка, ето част от нея: „Ентропията утихва в лабиринта. В него има логичен път и полезна цел. Всичко придобива лесен смисъл. Един е плячка, друг – непотребен. Това е капанът, в който си хванат. Смисълът не се поставя под съмнение, макар ние, хората, да ставаме все по-съмнителни същества. Така е било и ще бъде… Дали?“
Такива са някои от вълненията на героите, които преминават от един роман в друг без това да е серийно писане.
Светлана Дичева: Едни са плячка, други са непотребни. В крайна сметка на фона на целия този преход има ли някакъв лъч надежда?
Георги Гроздев: Бих искал, доколкото е възможно, да останем на територията на литературната нива. От доста време го твърдя, специално за българската литературна нива. Според мен не е много ясно кое е нивата и кое е сметището, синорът се заличава постепенно.
„Плячка“ е преведен на 12 езика, „Непотребния“ на немски, а „“Лабиринт“ е публикуван в началото на тази година. Интересното е, че не само в Източна Европа мислят, че са „плячка“. Във Виена също се възприемат така, в Брюксел. Плячка за думите, пуснати по петите ни.
Всички сме по един или друг начин плячка на прехода, чувстваме го с кожата си. Няма семейство, което да не е окрадено по един или друг повод. Както в Русия няма семейство, което да не е дало жертва във Великата война. Нашето не е велика война, нашето е нещо друго – криминална революция. Това води до много високи нива на ентропия. Ентропията означава несигурност и неустойчивост на системата. Чувстваме я и сега.
Светлана Дичева: Пандемията добавя и още елементи…
Георги Гроздев: Всяка високоинтелигентна, сложно устроена система, каквато е човекът или обществото, има и висока, и бърза ентропия, критична ентропия. Простите организми живеят по-дълго и нямат такъв проблем. Докато ние потъваме във врява и като някакви туземци скачаме около огъня, не усещаме как изчезваме в един лабиринт, от който може би няма да можем да се измъкнем. Има необратими неща.
Цели цивилизации са изчезвали за един миг. Дори на мястото, където се намираме в момента и се чувстваме сигурни на него, мислим го за най-безопасно за нас, в един момент точно то може да се превърне в място на нашата гибел. Зависи как ще се променят обстоятелствата. Ето още някои от темите, които са ме вълнували и в трите тома, макар да са изразени с различни художествени средства.
Между другото, в жълтия том, където са нашите велики писатели от близките десетилетия, са записани техни съмнения. Те бяха уверени в творчеството си, уповаваха се на таланта си, на това, което са създали, но при едно условие. Ако България я има в бъдеще! Като по-млад се отнасях с ирония. Все повече се убеждавам, че съмнението им е било основателно.
Как би могла да съществува самобитна българска култура, оригинална, а не подражателна, не вторична литература и то в потопа на глобалния художествен кич? Пак ли сме на колене в „правилната“ бразда, преди за „очень хорошо“ от Изток, сега за „very cool“ („много яко“) от Запад ?!
Светлана Дичева: Опитвам се сега да си представя какво ли си мислят в момента едни 20-30 годишни наши слушатели, които са с голям времеви и всякакъв хоризонт. Представи си млад човек с добро образование, с висока заплата в стабилна фирма. Той няма никакви притеснения. За него бъдещето на света и неговото собствено бъдеще са извън съмнение.
Георги Гроздев: Обаче душа има всеки един от нас, независимо от възрастта. Имам интересен опит с още по-млади момчета и момичета. От седми клас в 119-то училище в кв. „Изток“, София. Един курс по български език и литература, извънучебен. Предизвикателството беше голямо. Тези деца на 13-14 години могат да те отхвърлят още първите две минути и да кажат, че не си им интересен. Сближихме се постепенно и продължаваме да се виждаме с някои от тях и след курса. Въпреки голямата възрастова разлика, те са горе-долу от поколението на моите внуци. Като започвахме с Добри Чинтулов, Яворов, Елин Пелин, Йордан Йовков и така нататък още в самото начало се отнесох абсолютно откровено и равнопоставено с тях. Първата ми мисъл беше, че литературата и културата са свързани със съзнанието на човека и с мисълта за смъртта. А защо? Защото литературата е памет и приемственост. Тази памет остава и след като кръговратът се затвори. Както с писателите от жълтия том, само Георги Мишев е сред нас, да е жив и здрав! Другите си отидоха, но остава тяхното творчество. Думата „смърт“ за такива млади хора е предизвикателство. Много им е любопитно кои са те, какви са, какво е животът, какво е смъртта. Нещо, което не е в училищните програми. И се учудих колко много неща четат и колко умни въпроси задават.
Светлана Дичева: Има надежда, всяко поколение е духовно по своему…
Георги Гроздев: Всички започваме така – кой съм аз, защо съм тук. Универсални, екзистенциални въпроси. Имали сме срещи и с двайсетгодишни студенти. Млади хубави момчета и момичета казваха, че се чувстват непотребни. Точно в центъра на вашия въпрос. Чудил съм се как може здрав и хубав, добре отгледан млад мъж или млада жена да се чувстват така. Те казват: ако не говорим за пари и за секс, не можем да си намерим приятели. Ето го сигурния признак за културния и духовен упадък. Масовата мода изключва по-възвишени теми за разговор, освен онези, които са свързани с деветте отвърстия на човешкото тяло, както ги нарекли древните китайци.
Светлана Дичева: Един хипотетичен въпрос. Ако писателите от жълтия том бяха живи днес, какво биха казали за разпространението на епидемията?
Георги Гроздев: За пандемията не знам. Аз съм ваксиниран и много мои познати са ваксинирани. Когато литературата не лъже, когато истината и красотата не са предадени от писателя, когато той не фалшифицира дилемите на живота, тогава тя може да бъде полезна като ваксина, да дарява имунитет. Нужен, съдбовен имунитет, особено за младите. Радичков казваше – писател ме направиха учениците и студентите. Как е възможно сега да стане? Има студенти, които се хвалят по телевизията, че са завършили Университета без да са прочели и една книга.
Светлана Дичева: С коя от вашите книги да завършим разговора?
Георги Гроздев: Те не са номерирани томове – 1,2,3, а самостоятелни заглавия и всяка една от тях би могла да бъде продължавана. Да сме живи и здрави.
28 октомври 2021 г, БНР , "Графити по въздуха"