Ходене по буквите

Ана Бландиана. “Отлив на смисъла”. Нови стихотворения. Превод от румънски Румяна Л. Станчева. Колекция “Поезия”. Издателство “Балкани”, с., 2010, цена 3,90 лева

Ана Бландиана живее в нов век, който обаче не е нейният; живее като същество, оставено без роля. "Жертви сме на наводнения,/ на революции и земетресения,/ които вече не са за нас предназначени", казва тя в публикуваната през 2004 г. сбирка. И въпреки това, нейните стихотворения от ХХI век не са ли точно като старите ангели, които поетесата безмилостно описва: "с ревматични болки в ставите на крилата, / все по-скрити в земята,/ все повече - старци, се повече - хора..." За мен поне превежданите от Румяна Л. Станчева през годините творби на Бландиана винаги са били като горди и отчаяни знамена; знамена на здравия разум в Поезията. Те продължават да са такива: сдържани, саможертвени, ала и с мъждукащи тук-там закачливи рими. Може би в "Отлив на смисъла" преди всичко те са разкъсано от времето морско знаме, ако се доверим на мощната идентификация на поетесата с морската шир; море, което не си прощава нищо. Всъщност, докато се превръщаме в семе, готово да легне в пръстта, все по-прозрачна - и това е нашият собствен край, а ни най-малко не е Краят на света - най-човечните стихове на Бландиана са: ...Какво да пожелае повече един поет/ освен другарството на дърводелеца,/ едно десетилетие и второ, трето и четвърто,/ докато никой повече не знае/ кой е поетът и кой е дърводелецът.... И се превръщам в мечтателен дърводелец. Почти Йосиф. Защото с такива стихове знамето става семе.

Марин Бодаков, в. Култура, бр. 2, 21 януари, 2011


Катерина Ангелаки-Рук. “В небето на нищото с минималното”. Превод от гръцки Яна Букова. Колекция “Поезия”. ИК “Балкани”, С., 2010, цена 3,90 лева
Родена през 1939, кръщелница на Казандзакис, расла в компанията на Елитис, Сахтурис и Карузос, превеждала Шекспир, Дилън Томас, Ахматова, Пушкин... При гостуването й в София по повод антологията “Истории за хора и летящи механизми” (“Стигмати”, 2004), в лицето на Катерина Ангелаки-Рук видяхме не само “свещено чудовище” на съвременната гръцка поезия – видяхме лукава жрица, чийто смях ни свърза с древността. Ведър и опрощаващ смях. Години по-късно Яна Букова превежда 15-те стихотворения от последната стихосбирка на Ангелаки-Рук. Жестоко е обаче да чуеш от устата на безсмъртно божество: “Не искам да умра!/ Ей така. Без някаква особена причина.” Заради този поплак стихосбирката “В небето на нищото с минималното” по неизбежност се превръща в трагична Ars Рoetica - защото “животът, подплашена мишка,/ снове между гроба и кухнята/ между кухнята и гроба”... Ето тъй остарява животът в безсмъртието на поезията.

Марин Бодаков, в. Култура, бр.3 , 28.01.2011