Скопие 17.12. 2009

Драги Георги,
Добър ден. Модерната компютърна и интернет –технология ми е далечна. Аз съм малко архаичен поет. Може би и защото щастието на чистото битие има повече архаични отколкото модерни черти. Неолитът, пълен с тишина, слънце и мляко е вероятно e по-щастлив от нашето днешно време на една депресивна и невротична цивилизация.....
....Също така ви благодаря и за вашия нов роман “Непотребния”, който ми изпратихте заедно с “Балкани”. Прочетох го на един дъх и с голямо удоволствие. Отдавна не съм чел така необичаен текст. Той е алхимически в истинския литературен смисъл на това понятие. Истинска амалгама на реално и иреалното, на ангелското и животинското в човешката природа. Мисля, че мозаичната форма на романа е извънредно функционална със замисъла да се изобрази негостолюбивият свят на нашето време и цивилизация, преди всичко неговата морална атрофия, от една страна и вътрешните психологически травми на човека, “мъката на екзестенцията”(Сартр) в този свят. Отсъствието на класически линеарен сюжет дава по-голям размах на въображението, на неговата спонтанност, ирония и съвсем смела асоциативност. Главният герой на романа Боян Непотребния е алфа и омега, призма, в която се фокусират и пресичат всички идеи, образи и размисли за екзистенциалния абсурд, всички отблясъци на тъмните дълбочини и рани на човешкото битие. Митът за вълка, особено присъстващ в митологията и колективната психика на славянските народи, също така извънредно добре функционира в романа. Той е архаичната, тъмната природа на Боян, неговото животинско алтер-его. Веднъж Боян и вълкът са нещо отделно един от друг, веднъж са химера, комбинация от две различни половини, друг път са цялостно и до неузнаваемост сляти, амалгамизирани един в друг. Тогава, те, когато са в единство, са и най-загадъчни.
Въобще целият роман “Непотребния” може да се чете и като комплексно антроположко есе, развито в романова форма, за да бъде текстът привлекателен, подложен на литературната сугестия и на магията на разказването.
Ето, просто чувствах потребност накратко да ви кажа, Георги, моите впечатления на читател за вашия нов роман, макар и съвсем в лаконични щрихи. Още повече, че днес читателите наистина са много редки, вярвам и при вас, както и у нас. И модерното време на сурово феодално-капиталистическо съществуване, в което единствената цел на новосъздадените капиталисти е материалната печалба и модерната технология, много далеко от каквато и да е теология, убиват и читателя, и изкуството, и културата. Все повече и повече около нас е пустиня. Писателите, както и пророците, съществуват именно, за да оплодят тази пустиня.
.....
С най-искрени поздравления и почит:
Евтим Клетников

(Авторът е поет,есеист, литературен и художествен критик, преводач от френски, руски и от почти всички славянски езици,
бил e секретар на П.Е.Н. - Македония, дирекор на фестивала "Стружки вечери на поезията" )