На 24 февруари 2022 Русия нападна Украйна в 5.30ч

Цитат от „ Корените на човека са в небето“, 2021,Георги Гроздев,
стр. 234-235, гл. 2 „Камбаната на Косово“

…
Русия пак се отъждествява с руската мечка. Мечката е с нахлупена ушанка, автомат „Калашников“ и е яхнала атомна бомба. Препрочитам „Архипелаг ГУЛАГ“ на Александър Солженицин:
„Защо тъй много ни дразни украинският национализъм, желанието на нашите братя да говорят и отглеждат децата си, и да си пишат на собствена мова? Дори Михаил Булгаков (в „Бялата гвардия“) се подава на това фалшиво чувство. След като не съумяваме да се слеем докрай, след като се различаваме вече по нещо (достатъчно е, че те, по-малобройните, го чувстват така) – много жалко! Но щом е така, щом е пропиляно времето, и най-вече през 30-те и 40-те години, при това изострено не толкова при царя, колкото при комунистите! – защо толкова ни дразни тяхното желание да се отделят? Вероятно ни е жал за одеските плажове? Или за черкаските плодове?“
...
„Дали сме велика нация, ще го докажем, не с огромността на територията си, не с броя на подопечните ни народи, а с величието на постъпките си. И с дълбочината на разораното от онова, което ще ни остане, след отделянето на земите, които не ще пожелаят да живеят с нас.
За Украйна ще ни бъде много тежко... Да не отстъпим е безумие и жестокост.“
...
„Срамно е да си руснак!“ – възкликва Херцен, когато смазваме Полша. Двойно по-срамно е да си съветски...“
„Ако за нещастие си се родил руснак, карай го като венерическа болест, иначе ти се пише лошо!“
„Нашите висши генерали са (и си остават и до днес) нищожни, развратени от партийната идеология и користолюбие, лишени от национален дух, какъвто го имат в другите страни.“
„Дословно са предавани на цели страници речите на Хитлер в „Правда“.
„Както винаги в нашата полувековна съветска история възвишената комунистическа теория и пълзящата морална низост се преплитат естествено и лесно, намират общ език.“
„Естонците, литовците – нравствено запазени, трудолюбиви, държащи на думата си, кротки – виновни дето живеят редом с нас и ни преграждат морето.“
...
В лагерите на Архипелаг ГУЛАГ се живее така:
Мълчи, че научат ли съседите ще те смажат.
Като няма да стигне за всички, гледай на теб да ти е добре.
Тук никой никого не осъжда, тук всички така живеят.
Защо да си спомняш, ако и днес всичко е пак такова.
Архипелагът е свят без дипломи, свят, в който се атестираш със самоописание.
В лагера от 100 – 80 са подлеци, не казвай 95, за да не обидиш събеседниците си.
Мрачен свят, в който всеки гложди, когото лъже – животът и съвестта се купуват за къшей хляб.
Лагерните нрави насаждат враждебност към всяка добросъвестно свършена работа. Така Архипелага отмъщава на Съюза за своето създаване. Така нито една жестокост не ни отминава даром.
…