Ст.н.с. д-р Румяна Л. Станчева, преводач, съставител и автор на предговора на книгата от Ана Бландиана „Коридори с огледала” на премиерата на поредица „Балканска библиотека”, 16 май 2006 г., книжарница „Хеликон”, София.

Ваши превъзходителства, госпожи и господа, уважаеми колеги и приятели,

Радвам се, че съм сред толкова много хора за представянето на тези нови 10 книги от балкански писатели. Радвам се, че между тях мога да посоча моята предпочитана за превод румънска писателка Ана Бландиана. Радвам се и че имаме възможност да говорим за балкански литератури.
За мен успехът на издателство Балкани е нещо забележително. Изборът на тематика е забележителен. Издателят Георги Гроздев, като писател, е усетил какво ни липсва. Да създадем представа за непосредствената среда на нашата литература. Да осъзнаем и по-добре какво е това балкански дух. Всяка от издадените книги допринася да попълним, всеки за себе си но и като общност тази празнина. Радостно е когато можем да споменем някое име на балкански писател и да не срещнем отсреща мълчание. Не знам дали всеки човек е чел Пруст или Джойс, но всеки ще кимне с глава, ако ги споменем. Всеки е чувал за тях. Мечтая за подобно насищане на съзнанието ни с поне няколко имена на балкански писатели. Не че вече няма такива. Но би било добре да са поне малко повече. Не искам да си правя много големи илюзии за мястото на литературата в живота ни. Но такова каквото е, то има нужда от динамика. А днес имаме пред себе си елементи от тази динамика.
Питаме се често какво е балканското, балканският дух. Търсим го в общуванията на полуострова, търсим го в раздорите на полуострова, търсим го в мечтателност или в безпаметното умение да се празнува, или в черния делник. Никога не сме съвсем сигурни кое е по-важно. И сигурно никога няма да дадем само един валиден отговор, както и литературата може всеки път да се тълкува по нови начини. Но тук бих искала да представя едно мнение на вече класически цитирания румънски критик Джордже Калинеску. Нека да поясня преди това, че в румънски език думата „балкански” не е с много положителни конотации. Но румънската литература открива именно в балканската тема своя ярка и болезнена специфика. Основания за това наблюдение дават писатели от различни епохи. Антон Пан, един българин с румънско литературно поданство от средата на ХІХ в., прочутият комедиограф Йон Лука Караджале, като предходници, вдъхновяват поколението модернисти от 30-те години на ХХ в. Матей Караджале и Йон Барбу да подновят света на ориенталското, за да му придадат специфичен морален и естетически смисъл. В романа на Матей Караджале „Безделниците от Стария дворец”, се намираме в „Полубалканския и полузападен Букурещ, където най-изящният финес се смесва с псувнята и грубите желания”, според вярното определение на споменатия вече Джордже Калинеску. Поезията на херметичния поет Йон Барбу, е запленена от този свят на смесване, на смесица на всичко, на възвишено и долно, неговата поезия се опитва да се разположи извън представите за добро и зло, тя се храни от вечните балкански приказки, като персонифицира чрез Настрадин Ходжа дòсега до изкуството, което се захранва от изкуство. Тази представа за смесване по повод на Балканите е дълбока тема за размисъл. Но важното е, че тя дава отзвуци и в плана на материалното, и на възвишено естетическото и нематериално разбиране на този свят. Има ли връзка с това Ана Бландиана?
Ана Бландиана е поет и мислител. Имах удоволствието да преведа и да видя издадени три нейни книги на български. Също така като балканист да пиша за нея. Без да може да бъде вписана в линията на писатели, привлечени от темата за балканското, тя също има сетива за смесването – изящни картини на душевни дълбини, както и израз на погнуса от грозното. Новата книга я представя много пълноценно именно като поет и мислител и съдържа тези две нейни теми. И понеже няма съмнение, позната е вече у нас като изящен поет, бих искала да наблегна на мислител – именно тук идва жанрът на есето, чрез който е представена за първи път на български език в новата книга „Коридори с огледала”, която съставих за поредицата на издателство Балкани. В нейните фрагменти, които я съпътстват и вървят успоредно с поетичния й път през годините, както и в по-обемните й есета, които са провокирани от времето на промените след 1989 г. личи една и съща личност. Същата личност откриваме и в поезията й. Когато започва да пише тя има вече оформен възглед за света. И постоянният й порив е за свободен избор. От тази своя позиция тя създава литературно пространство, в което между красивото и грозното, можем да усетим мислителя и да се съгласим или да спорим с него. Но не можем да останем безразлични. „Бленувам за момента, когато няма повече да съм задължена нито от силните да бъда за, нито от съвестта си да бъда против, когато ще мога да си позволя върховната свобода на безразличието.” (с. 261)
Това чувство на ангажиране и на невъзможност да останем безразлични ме вълнува и когато отворя всяка от издадените от Издателство Балкани книга. Откриват ни се писатели, начини на мислене, тълкувания на света, които са ни и близки и доста непознати. Мога само да приветствам това значимо начинание, което е в движение.