Милена Кирова


БИБЛЕЙСКАТА ЖЕНА

Механизми на конструиране, политики на изобразяване
в Стария Завет



В историята на българската култура Библията винаги досега е била обект на изследване в полето на теологическите знания и от гледната точка на религиозната вяра. Представената книга е първият опит за системно концептуален анализ с методологията и понятийния апарат на съвременната хуманитаристика. Тя има подчертано интердисциплинарен характер, като се разполага в пресечната точка на различни науки: антропология, история на религиите, библеистика, изследвания на рода (Gender Studies)… Обект на изследване е образът или по-скоро една богата и разнообразна система от образи, обединени от названието Библейската жена. В действителност става въпрос за това как: с какви митологични, легендарни и литературни средства; защо: с политически, исторически и религиозни цели; кога: проблеми на авторството и редактирането – Старият Завет конструира основите на онези представи за жената (по-точно за “женскостта” изобщо), които ще се превърнат в неизменна част от манталитета на западните християнски общества. В същото време важна цел на книгата е да разграничи (върху основата на знания от исторически, антропологически и филологически порядък) онези идеи, които са автентични за староеврейския текст, от техните по-късни трансформации в християнската (не на последно място популярна) култура.
Книгата е разделена на Увод и седем глави.
Уводът представя методологията на изследване, въвежда в специфичната употреба на някои понятия, изяснява основанията на приложения интердисциплинарен подход. Седемте глави разглеждат седем алегорично обобщени роли, в които Библията мисли жената и нейното място в древния свят.
Първа глава е новаторски прочит на Историята на Сътворението; тя доказва някои важни и неподозирани разлики между оригиналния текст и нашите (западни, християнски, модерни) представи за неговото послание. Втора глава разказва за жените-пророчици – много важна и все по-изтласквана институция на библейския свят. Трета глава представя историята на насилието върху жени, което понякога придобива страховити размери, през фокуса на способността му да говори алегорично за много по-общи (нравствени и религиозни) проблеми на човешкото битие. Четвърта глава въвежда света на жената-съпруга; Пета – образа на библейската блудница: като традиционна фигура на сюжета и като натраплива визия на пророческото въображение. Шеста глава говори за женския разум: от свещената фигура на София, Премъдрост Божия, до архаичния разум на една проговорила магарица. Седма глава е подробен анализ на една важна книга – Книга на Рут, с всички перипетии на нейния прочит в различни посоки на библейската и не-библейската екзегетика.
Книгата е създадена чрез проучването на огромен материал в различни области, тя следва най-модерните и утвърдени примери на западноевропейската и американската библеистика. Написана е четивно и увлекателно, предназначена е за широката интелигентна публика в България, която малко познава подобен вид изследвания върху библейския текст. Обемът й е около 350 стандартни (“машинописни”) страници по 1800 знака.

АНОТАЦИЯ:
“Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет”


Книгата представлява модерно изследване върху Стария Завет, първото от този вид в българската култура, която не познава светската библеистика до този момент. То обединява знания от различни науки: антропология, история на религиите, история на Древния свят, литературознание… Основен обект на анализ са женските образи, но идеята за жената е по-скоро фокус, през който са видени важни проблеми (с религиозен, политически и нравствен характер) на библейския свят. Жената се превръща в огледало на една идеология за човека, която се превръща в основа за манталитета на западното патриархално общество. Книгата се стреми да разграничи онези идеи, които са автентични за староеврейския текст, от техните по-късни превращения и употреби в западната християнска култура. Нерядко тя спори със Синодалния превод на български език, като привежда за доказателство оригиналния смисъл на думи и фрази на древноеврейски език, наречен иврит. Изследването е построено върху огромен фактологичен материал, но в същото време е написано популярно и много увлекателно.

БЕЛЕЖКА ЗА АВТОРА
Милена Кирова е професор, доктор на филологическите науки. Тя е ръководител на катедрата по българска литература в Софийския университет. Автор на осем книги, между които са:
“Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература”, 1995, ІІ изд. 1997. Това е една от най- провокативните и популярни книги в областта на хуманитарните науки у нас през 90-те години. Книга на годината, 1995. С нея и с лекциите си по теория и история на психоанализата в СУ Кирова въведе в българското литературознание една почти непозната до 90-те години област.
“Йордан Йовков. Митове и митология”, 2001. Новаторско изследване върху българския класик с интердисциплинарен характер; изследване, което съчетава антропология и история на религиите с модерно литературознание. Книгата получи наградите за литературна история на Софийския и на Великотърновския университет.
“Критика на прелома”, 2002. Първият сборник с критика върху най-новата българска литература от 90-те години на ХХ век. Книга на годината, 2002. М. Кирова е изявен и авторитетен оперативен критик, който вече десет години води рубриката за нови книги “Думи срещу думи” във в. “Култура”.
Проф. М. Кирова е специализирала теория на психоанализата във Великобритания и Швейцария. Преподавала е история на българската цивилизация в Университета на Калифорния, Лос Анджелис. Гост-професор на Централноевропейския университет в Будапеща и на Белградския университет. Изнасяла е също така лекции в Университета на Хелзинки и в Университета на Кент. Стипендиант на фондациите “Рокфелер” и “Фулбрайт”, както и на Британския съвет. През февруари тази година заминава като гост-професор на Университета “Монаш” в Мелбърн, Австралия, в Института за религия и политика.