BALKANI
   English   Български
Обсъждане на романа "Непотребния" от Георги Гроздев в Клуба на читателите на "Балкани"



































Събитието:
Среща на 26 ноември 2009, четвъртък в Клуба на читателите на издателство “Балкани” в книжарница “Хеликон” , бул. “Цар Освободител” №10 по повод новия роман на Георги Гроздев “Непотребния”.
Отказът от традиционна премиера с рекламна цел предполага предварително запознаване с книгата и разговор по теми и мотиви от нея. Актьорът от Народния театър “Иван Вазов” Стоян Алексиев прочете няколко “видения” от романа. Водещият проф. Божидар Кунчев даде думата на всички желаещи и сам изказа своето мнение. Присъстваха известни критици, писатели, преводачи, журналисти, художници, почитатели на автора и на изящната словесност. Георги Гроздев благодари на всички и предпочете “да потъне в Мълчанието”, според метафоричния израз от романа.

Коментарии в резюме:

Ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев:

“Непотребния” е документално-метафизичен роман. На междата минало-бъдеще, бъдеще-минало Георги Гроздев търси да осмисли трайното в едно късопаметно за мнозина, още по за мнозина - лакомо потребителско днес. Издателската анотация чете новата Гроздева книга като продължение на “Плячка” – роман, който получи заслужено висока оценка не само у нас, но и в чужбина. Писах преди, че “Плячка” ще се чете като класическа анималистична проза, чиято актуална житейска задача е ако не да преодолее, то поне да направи по-поносима метафизическата безизходица на битието. Съвсем не съм бил прав; в метафизиката няма безизходица.
Сега, в “Непотребния” играта на живот и смърт вече не е игра, а откровение от други светове; там думите са напълно излишни. Непотребния Боян помни: природата се самоотрича, за да живее. Колцина обаче са човеците, които имат сили и смелост да се самоотрекат, да останат в мълчанието или в тези 40 спасителни сънни видения на границата между реалното и метафизичното.
За мен “Непотребния” не е просто литературна задача, а опит за спасяване на човешкото, за приближаване към предизвикателната безкрайност. На другия полюс е невежеството, незнанието, демонстративният отказ от познание. Днес, когато семейната, родовата, личната, индивидуалната истории все повече инатливо се дистанцират от голямата национална история, книги като “Непотребния” оставят важни и същностни следи.

Проф. Симеон Янев:

Всеки средно грамотен читател (и писател), ако си даде труд да попрочита рецензиите за съвременни български книги в престижните вестници и електронни сайтове или пък гледа предаванията за книги по националната телевизия може да си състави наръчник за „добро литературно писане”.
Има много рецепти, но и има задължителни съставки, чието отсъствие автоматично изхвърля книгата извън борда на успешните книги. Не мога да изредя всички, не защото са много, а защото пропорциите между тях са много, но не могат да бъдат пропуснати поне главните елементи – силно наподобителен на живота сюжет, с наличие на криминална или близка до нея интрига, доза мистицизъм, доза езотерика, някакъв тип анормалност, някакъв тип любов (за препоръчване анормална) и всичко това в стилистичните редове на всекидневната реч, силно, още по-добре вулгарно, оцветена.
Високата част на тая литература трябва да съчетава всичко това със семиотични загадки, цитати, да убеждава в ерудираност, създаваща самочувствие на автора и ласкаеща читателя.
Казвам всичко това, защото не намирам нищо от него от заглавието до финалната точка в новата книга на Георги Гроздев „Непотребния”. Тя е тотално сгрешена в избора на сюжет и герои – говори за непотребния, сиреч ненужния човек в един самоопияняващ се от нужност свят. Не е остро сюжетна, не се поглъща, чете се бавно и четенето й поне за мен бе колкото напред, толкова и назад.
Тази книга не е пластична, въпреки, че най-големия успех на Георги Гроздев поне в чужбина идва с един определено пластичен роман „Плячка”.
Дотук казвам, какво книгата не е, но това, което всъщност искам да кажа в тия редове е, какво тя е. Ще го кажа в няколко парадигми.
Книгата е обърната към вътрешните светове на героите, но не е психологична. За мен като професионален читател, това е най-интересното в нея; вътрешното не се извлича, не се анализира, не се улавя в никакви потоци; то се графира. Фрагменти, сценки в едно реално протичащо сегашно време – похват, който не искам да нарека модерен, но който е напълно съответстващ на съвременното светоусещане на човека. Разказът в сегашното е безмилостен; той не оставя илюзии за миналост, завършеност или незавършеност – той е като фотоснимка – това е. Фотосите се нареждат и това е ни превръща от зрители в съучастващи. Книгата може да бъде четена адекватно само със съучастие. Съучастието замества острата интрига, не като съпреживяване, а като съмислене. Именно затова тя трябва да се чете колкото напред, толкова и назад.
Понеже светът на действието е абсурден, мисълта търси опора сама в себе си, за да направи абсурда поносим.
Героите на „Непотребния” са пресирани от абсурда до степен, че загубват плътта си и съществуват като символи. Романът изобщо е поле на символи. Символите са знаци на абсурда – негов продукт и единствено негово противостояние. Те имат своя типология според това дали се вписват или му противостоят.
В тия имагинерни видения лесно можем да познаем днешното българско, съвсем не имагинерно, състояние. Това е и откровената цел на Георги Гроздев.
Ако диагнозата на едно общество е задача на литературата, романът безусловно е изпълнил своята. Но аз искам да отида и по-нататък. Много книги на български език запълват всекидневно българския пазар.Почти напълно обаче между тях липсват българските книги. Неистовият стремеж за продаваемост, неизбежно изисква заличаване на марката. Романът на Георги Гроздев върви в обратната посока - той настоява на марката. Искам да виждам в това симптом, защото ценността на различието е реална само и единствено чрез образа на различното.

Юлиан Жилиев:

Четенето на романа "Непотребния" не поражда усещане за уют, към какъвто предразполага приятният повод за едно светско събиране. Писан в самота и четен в самота, с въпросите и размислите си изважда читателя от привидния комфорт на ежедневието, а и авторът не е артистът, който изкусно би прелъстявал публиката.
"Непотребния" е безутешен роман-свидетелство за пост-хуманното ни време, призоваващ към потребата от преосмисляне на "човешката природа" и по своему е авторски отказ от участие в спектакъла на употребените.

Проф. Божидар Кунчев:

Обобщенията и внушенията на романа се отнасят до голяма степен и до съвременния свят въобще, в който все по-малко се говори за смисъл, цел и предназначение на човешкия живот. В който, както и в страната ни, все по-малко са онези, н е п о т р е б н и т е, устремени към Храма на истината и доброто, а не към борсата и банката, към шоуто, към това, което означава “криза на човешкото” “Защо именно Човекът е непотребен? Защо думите изтляват и губят смисъл?” (с.11) Ето го въпросът, който най-точно и лаконично ни подсказва за същностното в замисъла на този роман.

На снимката: Проф. Божидар Кунчев, Георги Гроздев и проф. Симеон Янев

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2025 BALKANI, created by ABC Design & Communication