Две крайности на стила:

Първата: с възможно най-много думи да се кажат възможно най-малко неща.

Втората: с възможно най-малко думи да се кажат възможно най-много неща.

А и в тази област не важи ли (както и къде ли не другаде!) безсмъртното учение на Аристотел за средината като добродетел, разположена между крайностите пороци?

Защото и добрият стил не е ли разположен между прекомерната лапидарност (и етимологията на думата идва от "каменен", "твърд"), която тъкмо поради това е преизпълнена с двусмислици, неясноти и "чисти" мъглявини, еднакво измъчващи и читатели, и слушатели, и уморяващото, изтощаващото многословие, бъбривост, в чието словесно изобилие безвъзвратно потъват и зрънцата чиста мисъл дори и когато ги има?

И тук тъкмо златната средина се оказва тайната на добрия стил, но как тя да се намери? И не е ли по-скоро езиковият инстинкт, който ще успее да се добере до нея? Защото кой и кога е написал рецептата за добрия стил, за който никой не може да ти каже как се прави, но затова пък всеки е в състояние да определи дали и доколко е направен ­ действително, реално, истински и във въздействието му върху другите, сиреч върху самите нас.


От самото начало на литературната си дейност (ето вече близо половин век) Исак Паси следва железен свой принцип, а именно: само книгата може да говори за автора си (ако изобщо говори), но в никакъв случай не авторът за себе си и за книгата. Каквото е авторът, то е в книгата ­ и нищо повече.

За читателите на издателство "Балкани" проф. И. Паси направи горното изключение.

Книги от автора: