"Вера Кочовска", Лиляна Серафимова, 190 стр., 2000 г., 20 лв.

Какво съм всъщност аз? Сред мъртвите жива, сред живите - самотна, чудновата неразбрана...

Вера Кочовска е родена на 27 юли 1945 г. в гр. Перник. Детството й е тъжно и самотно. Баща й Крум Балкански умира рано и момичето постъпва постъпва в дома за сираци в Кочериново, "един тъжен остров на детската самота", както го нарече тя след време.

На 12 години претърпява автомобилна злополука и получава тежки травми по тялото и главата. Лекуват я в миньорската болница в Перник,където поти 2два месеца прекарва в кома. След това цяла година лежи неподвижна в гипсово корито.

По време на клиничната смърт Вера има всички онези видения, за които пише в книгата си "Живот след смъртта" известният американски анестезиолог-реаниматор д-р Реймънд Муди. Най-напред вижда как "отгоре" и "отстрани" собственото си физическо тяло и работещия реанимационен екип.

След това преминава през дълъг бял тунел и попада в друг, непознат, ослепително красив свят, където вижда духове на свои близки и непознати същества, изтъкани от светлина. В следващите дни постепенно установява, че с нея е станало нещо необикновено и много смущаващо: вижда вътрешните органи на хората в обем, цвят и функциониращо състояние.

След месец открива, че може да чете чужди мисли и знае какво ще се случи на следващия ден. Лекарите и близките й откриват нещо друго, не по-малко странно, че очите й от кафяви са станали...теменужено сини.